Топ 30 на най-влиятелните българи 2012 г.

Ето и пълната ни класация на най-влиятелните Българи.

1. Бойко Борисов , министър-председател, възраст: 52
2. Цветан Василев, Корпоративна търговска банка, възраст: 52
3. Иво Каменов, Химимпорт, възраст: 42
4. Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите, възраст: 41
5. Росен Плевнелиев, президент на Република България, възраст: 47
6. Огнян Донев, „Софарма“, възраст: 54
7. Валентин Златев, генерален директор на „Лукойл България“, възраст: 46
8. Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи, възраст: 46
9. Красимир Гергов, КРЕС, възраст: 50
10. Цветелина Бориславова, Българо-американска кредитна банка, възраст: 53
11. Богомил Манчев, „Риск инженеринг“, възраст: 54
12. Сашо Дончев, „Овергаз“, възраст: 58
13. Цеко Минев, Първа инвестиционна банка, възраст: 51
14. Кристалина Георгиева, европейски комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи, възраст: 58
15. Сергей Станишев, лидер на БСП, възраст: 45
16. Георги Първанов, БСП, бивш президент на Република България, възраст: 54
17. Ахмед Доган, лидер на ДПС, възраст: 57
18. Иван Искров, гуверньор на БНБ, възраст: 45
19. Георги Ангелов, старши икономист в Институт Отворено общество, възраст: 32
20. Йорданка Фандъкова, кмет на София, възраст: 49
21. Меглена Кунева, основател на сдружение „България на гражданите“, възраст: 54
22. Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, възраст: 58
23. Иван Кръстев, политолог, Център за либерални стратегии, възраст: 47
24. Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма, възраст: 33
25. Иван Костов, лидер на ДСБ, възраст: 62
26. Пламен Димитров, Президент на КНСБ, възраст: 48
27. Гриша Ганчев, „Литекс“, възраст: 49
28. Андрей Райчев, социолог, Галъп интернешънъл България, възраст: 56
29. Станислав Трифонов, телевизионен водещ и продуцент, възраст: 45
30. Борис Велчев, главен прокурор, възраст: 49

Това е първата ни класация на най-влиятелните българи, която ще актуализираме всяка година.

Подреждането е направено по същите критерии, по които Forbes от много години прави своите класации на най-влиятелните хора в света: върху колко души съответната личност има власт; какви финансови ресурси контролира; в кои сфери са тези ресурси; колко активно използва своята власт и ресурси, за да променя България.

В топ 30 влизат 14 политици и държавници, 12 личности от бизнеса и четирима от неправителствени организации с идеална цел. Средната възраст на най-влиятелните българи е 49 години. В класацията влизат четири жени. Като сектори от бизнеса най-силно  представени в списъка са банкирането, енергетиката и медиите.

В новият брой на българският Forbes можете да прочетете за всеки от най-влиятелните българи кратка аргументация защо попада там. В списанието ще откриете също топ 7 на най-влиятелните:
- в изкуството - според Цветелина Бориславова;
- в образованието - според Евгения Пеева;
- блогъри - според Вени Марковски;
- в спорта - според Николай Александров;
- мениджъри - според Мария Шишкова;
- в здравеопазването - според Огнян Донев;
- филантропи - според Красимира Величкова;
- хора с идеи - според Яна Бюрер Тавание;
- икономисти - според Георги Ангелов;
- в информационните технологии - според Дилян Павлов.

Накрая можете да прочетете какво искат да променят в България част от най-влиятелните българи.

Forbes обяви първата класация на най-влиятелните българи

Forbes отбеляза една година в България с обявяването на първата класация у нас на най-влиятелните българи. Списъкът включва 30-те личности, които според Forbes имат най-голямо значение за страната към момента на обявяването му.

Подреждането е направено по същите критерии, по които Forbes от много години прави своите класации на най-влиятелните хора в света: върху колко души съответната личност има власт; какви финансови ресурси контролира; в кои сфери са тези ресурси; колко активно използва своята власт и ресурси, за да променя България.

В топ 30 влизат 14 политици и държавници, 12 личности от бизнеса и четирима от неправителствени организации с идеална цел. Средната възраст на най-влиятелните българи е 49 години. В класацията влизат четири жени. Като сектори от бизнеса най-силно  представени в списъка са банкирането, енергетиката и медиите.

Първите 10 в класацията на най-влиятелните българи са:

1. Бойко Борисов, министър-председател
2. Цветан Василев, Корпоративна търговска банка
3. Иво Каменов, "Химимпорт"
4. Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите
5. Росен Плевнелиев, президент на Република България
6. Огнян Донев, „Софарма“
7. Валентин Златев, "Лукойл България"
8. Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи
9. Красимир Гергов, КРЕС, "Пиеро 97"
10. Цветелина Бориславова, Българо-американска кредитна банка

Пълният списък с 30-те най-влиятелни българи е публикуван в специалното юбилейно издание на списанието. Класацията на Forbes на най-влиятелните българи ще бъде актуализирана всяка година.

ОЩЕ В БРОЯ:
Класация на най-богатите хора в света
Топ ченгето на Facebook
Как се управлява Лас Вегас?
H&M е тук, но защо чак сега?
Феноменът Лили Иванова

Маги Малеева vs. Стоичков и политици vs. анализатори в класацията на Forbes за най-влиятелните българи

Как измерваме влиянието?

Защо в разширения ни списък от 60 личности попада Маги Малеева, а липсва Христо Стоичков?

Кои и колко политици и държавници се очертава да влязат в класацията топ 30 на най-влиятелните българи?

Защо в този списък сред богати предприемачи и влиятелни политици и държавници попадат личности от неправителствени организации с идеална цел като Георги Ангелов, Светла Костадинова, Иван Кръстев?


Отговорите на тези въпроси ще може те разберете от днешния ми разговор с Евгений Генчев по "Здравей, България" на Нова ТВ. Продължителността на участието ми е девет минути.

За топ 30 на най-влиятелните българи по bTV

Участвах в предаването "Преди обед" по bTV за предстоящата ни класация на най-влиятелните българи. Разговорът на Десислава Стоянова и Александър Кадиев с мен можете да гледате тук.

Нов брой

Новият брой на Forbes България вече е на пазара. 

Горивата са скъпи? Супер – нали това е целта

Публикуваме коментар на нашия постоянен колумнист Георги Ганев, който излезе във втория брой на Forbes България в края на април миналата година, но в момента е също толкова актуален и интересен.


Горивата са скъпи? Супер – нали това е целта

от Георги Ганев*

Напоследък много хора в България започнаха да протестират против повишаването на цените на горивата. При тези протести се описват доста драматични картини на последствията от това повишаване в посока спадаща стопанска дейност и оттам намаляващи реални доходи и обедняване.

Човек лесно може да си представи обратната връзка между цената на енергията и стандарта на живот. Ако си припомним, че и храната е енергия, нещата стават съвсем ясни.

Тук възниква въпросът защо напоследък енергията - и като горива, и като храна – поскъпва, при това не просто в парични единици, а относително - спрямо други блага. Елементарният отговор на този въпрос би бил повишена оскъдност. Логиката е: много народ, малко ресурси, в един момент те стават твърде кът и настъпва криза. В по-страшничките си варианти този традиционен малтусиански разказ е, че народът не само е много, но и нараства все по-бързо, а ресурсите не само са малко, но вече намаляват.

Един по-задълбочен поглед върху данните обаче налага сериозна ревизия на тази елементарна логика. Всъщност енергийните ресурси не намаляват. Човечеството никога в историята си не е произвеждало толкова храна, колкото днес. През последните десетилетия броят хронично недохранващи се хора непрекъснато намалява в абсолютни числа при растящо общо население. За пръв път в историята на homo sapiens цели общества започват да имат проблем не с твърде малко, а с твърде много храна.

Човечеството никога не е имало достъп до толкова много и толкова разнообразни други източници на енергия, колкото днес. При традиционните фосилни горива откритията и потенциалът за разработване на нови залежи не спират. Алтернативните източници на енергия все още са много по-скъпи, но и те се развиват. И всичко това става при непрекъснато подобряваща се енергийна ефективност на задоволяването на човешки нужди.

Погледнати от тази страна, скъпите храна и горива не се дължат на драматично увеличена оскъдност. Дължат се на нещо друго и не е трудно то да бъде забелязано. Това е подплатеното от определена идеология политическо решение на редица човешки общества да направят енергията скъпа. В тези общества около и над половината от крайната цена на традиционните енергоизточници са данъци и акцизи, които са изцяло политическо решение. Огромна част от поскъпването на основни храни в света през последните години може да бъде отдадена на заделянето на все по-съществени дялове от земеделските ресурси на планетата за производство на не-храни. Това заделяне е изцяло резултат на държавно-политическо стимулиране.

Причината за политическото решение енергията да поскъпва е една определена идеология, която буквално държи в плен политическите процеси в тези човешки общества. Това е идеология на две нива – първото, че интересът на „околната среда“ трябва да доминира над интересите на човеците, и, второто, че интересите на човеците вредят на интересите на „околната среда“ предимно чрез емисиите на въглероден двуокис. Вярата в тези две неща (и при двете вярата е много повече от строго проведената наука) означава, че трябва да се ограничават емисиите въглероден двуокис. Колкото по-ограничени, толкова по-добре – поне според ценностите на тази идеология.

След това наблюдение поскъпването на горивата става доста просто за обяснение. Единственият начин да се намалят емисиите въглероден двуокис е да се използва по-малко енергия, особено фосилна (макар и другите енергии също да са въглеродно интензивни заради нужните за тях технологии). Единственият начин хората да бъдат принудени в условията на поне привидна демокрация да ползват по-малко фосилна енергия е тя да бъде направена недостъпно скъпа. На възраженията, че скъпата енергия означава по-голяма бедност, отговорът е, че според формиращата политиките идеология дългосрочният интерес „опазване на околната среда“ доминира над краткосрочния интерес на хората да живеят по-добре.

Та динамиката на цената на горивата в последно време е отражение на набор от вдъхновени от определена идеология политически решения. И те дават резултат – целта бива постигната и горивата и храните поскъпват.

* Георги Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии

Топ 30 на най-влиятелните българи

Forbes България ще представи за първи път в края на март своята класация на най-влиятелните българи, която ще актуализира всяка година. Това е първата подобна класация в България. Тя ще включва 30 личности от най-различни сфери.

Използвайки методологията на американските ни колеги от Forbes, които от много години класират най-влиятелните хора в света, ще обявим 30-те българи, които според нас имат най-голямо значение за страната. Основната ни цел е не да се изкажем от последна инстанция, а да поставим началото на дебат в обществото и дори на много спорове.

Даваме ви възможност да се включите в дебата и споровете около класацията на най-влиятелните българи във форума на forbesbulgaria.bg. Там е публикувана методологията на Forbes, както и примерен списък от 60 кандидати за класацията.

Подреждането на най-влиятелните българи е интересно интелектуално занимание и ако подходите отговорно ще видите, че е много по-трудно отколкото сте си представяли.