понеделник, 16 юли 2012 г.

Референдум за „Белене“? Прекрасно, но ако е истински




Тъй като темата за АЕЦ "Белене" отново е актулна, публикуваме един прекрасен текст на нашия колумнист Георги Ганев*, който излезе в миналогодишния юлски брой на Forbes България. 

Референдум за „Белене“? Прекрасно, но ако е истински

Десетилетие след възкръсването на проекта АЕЦ „Белене“, изглежда, сякаш той достига важен момент на вземане на решение. Възможните посоки на решението са три. България може да приеме най-после, че отказването от изглеждащия все по-неизгоден проект не може да е безплатно, да плати цената и да прекрати проекта в този му вид. България може да реши, че при всички значителни недостатъци на проекта в сегашния му вид все пак плюсовете надделяват над минусите, и окончателно да се ангажира с него. Накрая, България може да продължи да протака със стародавната българска надежда, че някой друг или нещо друго ще вземе решението вместо нея.

Привидно или не, моментът наистина прилича на решителен и напълно естествено всякакви лобита, интереси  и позиции се активираха. Сред най-активно лансираните идеи е предложението въпросът да се реши от крайния български суверен – народа – на референдум. Набор от социологически сондажи показва, че подобен референдум е желан от сериозно мнозинство от респондентите.

Аргументите в полза на идеята са сериозни. Става въпрос за стратегически важен проект с дългосрочен хоризонт на действие, който ще засегне широки кръгове от обществото най-малкото чрез значението си за бъдещата сигурност и цена на доставките на електричество. Логично е българските граждани да имат активно мнение по въпроса и един от най-демократичните начини то да повлияе на решението на държавата е хората да бъдат питани пряко. Референдумът според теориите за обобщаване на обществените предпочитания е механизъм, който превъзхожда косвеното обобщаване чрез избори и народни представители, когато става въпрос за прост утвърдителен или отрицателен отговор на ясна дилема.

Цялата тази политологическа и социологическа логика има един сериозен проблем. Тя изцяло изпуска от вниманието си другата страна на целия този огромен проект. А тя е, че става въпрос за бизнес начинание. Този елементарен факт е от огромно значение. Причината е съвсем проста – когато става въпрос за стопанска дейност, човечеството отдавна е изобретило механизъм за обобщаване на предпочитания, който във всяко едно отношение и с много превъзхожда всякакви политически механизми. Нарича се пазар.

Пазарът превъзхожда политическото допитване в две изключително важни отношения. Първо, пазарът дава възможност на всеки гражданин не само да заяви дали предпочита една алтернатива пред друга, а и колко точно я предпочита – колкото повече иска нещо човек, толкова повече е готов да плати за него. Така пазарите обобщават не само посоката, но и интензивността на обществените предпочитания.

Второ, пазарът е механизъм, при който се носи пряка отговорност за решенията и тази отговорност е персонализирана. Ако човек инвестира парите си в даден проект, който се  окаже неудачен, той губи парите си. Някой, който не е инвестирал, не губи или поне със сигурност не толкова. Докато при политическото вземане на решение парите се вземат от всички данъкоплатци, дори от противниците на проекта. Така чрез политическите механизми всъщност се оказва възможно привържениците на проекта да поемат рискове за сметка на неговите противници и съответно да носят по-малка отговорност за решението си. Това е очевидна покана за бизнес опортюнизъм и създава условия за вземане на дългосрочно неоптимално решение.

Когато проектът АЕЦ „Белене“ се погледне от неговата бизнес страна, тогава идеята за референдум продължава да е прекрасна, но вече става въпрос за друг вид референдум. Нека патроните на проекта просто пуснат всенародна подписка за акции в това бизнес начинание по вече добре разработените механизми за първично предлагане на ценни книжа. Нека в проспекта на предложението бъдат включени всички финансови разчети, бъдат обсъдени всички рискови, всички плюсове и минуси. Нека също така стане ясно, че държавата не поема каквито и да било ангажименти към продукцията, която тази евентуална централа ще бълва. Нека хората, които искат да има централа, демонстрират това на дело, не на думи пред анкетьор на социологическа агенция, като дадат пари за нея. Нека тези, които страшно много искат да има централа, да дадат много пари. Както се казва, по делата им ще бъдат познати. Нека, от друга страна, нежелаещите да има централа не дават никакви пари. 

Ако се събере достатъчно капитал, то това ще е решение, взето по възможно най-съвършения начин, измислян някога от човечеството. Ако не се събере, тогава ще е ясно, че делата са по-важни от думите. Ето това е истински референдум по един бизнес проект.

* Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии

петък, 6 юли 2012 г.

Forbes България спечели награда "Заедно"



Фондация „Работилница за граждански инициативи” връчи са седма поредна година своите награди за благотворителност "Заедно". Forbes България спечели награда в категорията за печатни медии "за поредицата портрети на индивидуални дарители в България, с фокус върху смисъла на това успели хора да правят благотворителност и за класация, която подрежда топ-дарителите в България от миналото до наши дни".

Ето какво каза главният редактор на Forbes България при получаването на наградата: "В интервю за Forbes Урън Бъфет, един от най-богатите хора в света, каза, че му е по-трудно да дарява, отколкото да печели пари, защото за благотворителност се дава там, където всички преди това да се провалили. За да се дарява умно е нужно специфично знание. А мисията на Forbes е да разпространява знание, включително за благотворителност. Благодаря на организаторите на наградите и на Българския дарителски форум за това, че забелязаха нашите усилия в сферата на благотворителността."

А ето и останалите наградени:
Най-добра кампания на НПО – Младежки обществен съвет „Тунджа”
Най-ефективна кампания – VIVACOM
Най-добро сътрудничество между бизнес и НПО –SAP и Екообщност
Частен дарител с кауза – Георги Стоименов
Най-добра кампания –  Райфайзен
Млад благотворител - Мартин Йорданов и Георги Йорданов
Журналист от печатна медия - Зорница Стоилова и Люба Йорданова, в. „Капитал”
Електронна медия - mediapool
Журналист от електронна медия - Добрина Чешмеджиева, БНТ

понеделник, 2 юли 2012 г.

Печалби от чисто и зелено


Публикувахме този текст на макроикономиста и колумнист на Forbes Георги Ганев в нашия специален брой, който излезе на 10 ноември 2010 г. Днес го качваме в блога, защото звучи много актуално в контекста на случващото се в българската енергетика. 

Печалби от чисто и зелено
Зеленият бизнес ще расте бързо, но няма гаранция, че идеята, организацията или технологията на отделния предприемач ще бъде печеливша

от Георги Ганев, програмен директор, Център за либерални стратегии

Развитията около вършенето на „зелени“ неща в последно време са много динамични и разнопосочни. Причините са три. Първо, настъпиха и непрекъснато настъпват промени в знанието по въпросите на сложните връзки между хората и околната среда. Второ, самите предпочитания на хората по отношение на околната среда се промениха и се променят. Трето, технологиите се развиват.

Следствието от всеки един от тези три процеса е все по-осезаемото превръщане на „чистото и зеленото“ в поле за добър и печеливш бизнес. Това твърдение обаче на този етап остава неизбежно абстрактно и неясно. Изключително неразумно и опасно е отсега да се правят предвиждания за това кои конкретни бизнеси ще се окажат истински добрите и печелившите в тази област в дългосрочен план. Това може да бъде илюстрирано с всеки един от споменатите три процеса.

През последните години на миналия век и първите на настоящия нещата със знанието на хората по отношение на връзката човек-природа станаха доста прости. Появи се една тотално доминираща тема, която, без да отнема от значението на всички останали теми, просто ги избута в ъгъла. Това беше темата „глобално затопляне“, впоследствие променила името си на „климатични промени“. След протокола от Киото от 1997 г. за всеки, който би искал не просто да е в помощ на природата, а и да го прави като бизнес, стана ясно, че парите са във въглеродния диоксид във всякакви негови форми. При това парите бяха едновременно огромни по размер и в голяма степен лишени от нормалните рискове на пазара, защото се харчеха от правителства и бяха финансирани от събирани със силата на държавната принуда данъци. За големия бизнес парите на държавата винаги са били значително по-лесно достъпни от парите на кое да е отделно човешко семейство.

Тази доминация на въглеродния дневен ред в знанието и решенията на човечеството по оста човек-природа приключи изключително бързо в рамките само на една година. Цената на въглеродните емисии на американския пазар е ефективно нула, тази в Европа се крепи единствено на вече въведените на ниво ЕС драконовски регулации, но е все по-вероятно те да бъдат подлагани в близкото бъдеще на сериозни ревизии. Все по-трудно ще става данъкоплатците да бъдат убеждавани в нуждата от изливане на държавни пари в изследвания, технологии и т.н. с цел намаляване на въглеродните емисии и все повече подобни начинания ще трябва да стават частен инвестиционен риск. Причината е промяна в знанието по темата. То се промени дотолкова, че в дневния ред на влиятелни международни форуми вече присъства обсъждане на темата не за глобалното затопляне, а за… глобалното захлаждане (тази тема е точка 8 от официално обявения дневен ред на годишната среща на Групата Билдерберг за 2010 г. в испанския град Ситгес, състояла се през юни). Вече никак не е толкова ясно, колкото беше само преди две години, че човекът причинява някакво осезаемо затопляне на планетата чрез своя принос към въглеродните емисии. Нещата с връзката човек-природа по отношение на климата се оказаха много по-сложни, нелинейни, неизвестни, непрогнозируеми, докато ставаше все по-ясно, че нещата с политиките в тази област са били тежко манипулирани на ниво голяма политика и големи пари. Че човекът влияе върху природата и върху климата е вън от съмнение, но вече високомерното убеждение, че знаем точно как става това, изчезна и човечеството е обратно при черната дъска. Затова нито една от днес съществуващите политики по повод отношението човек-природа не може да бъде сигурна в своето бъдеще и всеки бизнес, който залага наличието на тези политики в своята стратегия за печалби, поема риск.

Паралелно с намаляване на усещането за знание по темата човек-природа обаче тече неумолим процес на промяна на чувствителността и на предпочитанията на хората спрямо природата и тяхното място в нея. Все повече и все по-платежоспособни хора демонстрират явна готовност да плащат, за да са убедени, че вредят възможно най-малко. Този аспект на природните ресурси, който за кратко може да бъде наречен чисто и зелено, става все по-осъзнато ценен за много хора. Те ценят органични материали, незамърсяващи технологии, възможности за рециклиране и за пестене на ресурсите. Това означава, че са готови да плащат за тях, изправени пред избор между алтернативи. За разлика от финансирания чрез данъци и субсидии екологичен бизнес тази нова пазарна ниша е напълно доброволна и поради това със сигурност много по-близка до оптимума за общественото благосъстояние в дългосрочен план. И всички индикации са, че през идния век парите, които хората ще са готови да плащат за чисто и зелено, ще растат скокообразно. Този изключителен плюс обаче е балансиран от важен минус.

Чистото и зеленото е огромна, необятна бизнес възможност за създаване и пласиране на потребителски продукт като цяло, но за всяка фирма поотделно е рискова и несигурна. От една страна, самите предприемачи могат да развиват и обогатяват тази вече утвърдена тенденция на растящо потребителско търсене за чисто и зелено. От друга обаче, развитието на нишата ще изисква сериозни инвестиции в по-нататъшното изграждане на тази потребителска култура, като това ще трябва да става в условията на традиционната пазарна конкуренция и никой отделен бизнесмен няма гаранция, че именно неговата идея или организация ще се окаже печеливша.

Точно същата перспектива стои и пред развитието на свързаните с чистото и зеленото технологии. Не е ясно кой ще се окаже печелившият на пазара на XXI век. Дали това ще са соларни нанотехнологии, ядрената енергетика, микроенергията, биогоривата от N-то поколение, изолации, технологии за рециклиране или за акумулиране на енергия или нещо, за което в момента дори не можем да се сетим, никак не е ясно. Възможно е всичко това да се развие по малко, възможно е, както с петрола, един източник и дадена технология да доминират. Сигурно е, че ще има огромно развитие и че човечеството ще произвежда все повече богатство с все по-малък разход на природни ресурси в най-широкия смисъл. Сигурно е, че това ще става на базата на гигантско развитие на нови технологии. Но кой точно ще печели, няма как да се знае отсега.

И така, ясно е, че чистото и зеленото са едни от най-обещаващите бизнес възможности на идния век. Знанието, предпочитанията на хората и технологиите се развиват по начин, който неминуемо ще означава много богато поле за изява. Но сложността на процесите изисква едно важно признание и уточнение: всеки, който днес иска да печели от чистото и зеленото, трябва да е наясно, че навлиза в това обещаващо поле на свой собствен риск.

сряда, 23 май 2012 г.

Forbes на WEBIT


Българският Forbes ще участва в WEBIT на 15 юни в София с панел на тема "Как да стимулираме предприемаческия дух - стратегии и конкретни идеи". В дискусията като панелисти ще се включат Елена Маринова от "Мусала софт", Явор Джонев от "Сирма груп" и Георги Ангелов от Институт Отворено общество. Модератор ще бъде главният редактор на българския Forbes Йордан Матеев.

Повече за WEBIT, участниците и програмата на събитието можете да прочетете тук.

петък, 18 май 2012 г.

Колко стабилна е българската банкова система


Публикувахме този текст в бр. 10 на Forbes. Сега ви го представяме в блога, тъй като и в момента е много актуален.

Колко стабилна е българската банкова система
Буфери срещу лоши кредити и кризи

От Георги Ангелов

Световната финансова криза през 2008 г. започна в банковата система на САЩ и след това се разпространи в много други страни. Учудващо за някои, банковата система в България не беше повалена от кризата – защото залагаше на по-традиционни финансови услуги. Сега отново банковите системи в някои страни са разклатени, същото се случва и с немалко правителства в Европа. Как стои българската банкова система?

Токсични активи и кризата от 2008 г.

За разлика от други банкови системи българската има по-традиционен модел на работа и съответно никога не е инвестирала големи средства и не е насочвала внимание към сложни и рискови инструменти и деривативи. Когато цените на подобни инструменти в САЩ рухнаха, много финансови институции отчетоха големи загуби и някои бяха спасени от правителствата заради липса на достатъчно капитал. Българската банкова система не беше засегната, защото нямаше такива „токсични“ активи, а в същото време имаше достатъчно капитал и ликвидност, за да остане стабилна през месеците на турбуленции.

Според едно от твърденията от онова време „щом в Америка фалират банки, значи няма как и тук да не стане същото“. Така или иначе не се случи – финансовата криза от 2008 и 2009 г. премина и засегна само тези банкови системи, които бяха неподготвени.

Рецесия и лоши кредити

Последва икономическата рецесия, която започна да се отразява на банките индиректно, заради увеличаването на лошите кредити. България също не е изключение и обемът на лошите кредити тук също се увеличи. Възниква въпросът какво ниво лоши кредити може да понесе системата без рискове за стабилността й?

Към края на третото тримесечие на 2011 г. лошите кредити (тези, които не се обслужват над 90 дни) възлизат на 7.95 млрд. лв., което е 14.45% от обема на отпуснатите кредити на граждани и фирми. Това число обаче не е достатъчно, за да разберем ситуацията – една банкова система може да има проблеми и при ниско ниво на лоши кредити, ако няма достатъчно капитал и буфери. Или обратно. Затова трябва да погледнем по-дълбоко.

Голяма част от лошите кредити вече са провизирани или обезценени, т.е. за тях са заделени средства директно от капитала на банката или индиректно чрез финансовия резултат. Общият размер на провизиите и обезценките за лоши кредити е 5.6 млрд. лв. Тези лоши кредити не могат повече да навредят на банките, дори нищо да не бъде събрано от тях. Всъщност, ако част от тези лоши кредити се съберат, това ще се отрази позитивно, тъй като ще увеличи капитала и финансовите резултати.

Друга част от кредитите са обезпечени с недвижими имоти и други активи. Тук има сериозни изисквания – недвижими имоти се признават за обзпечения само ако има първа ипотека и застраховка, като се признават на 50% от цената. В допълнение, обезпеченията се признават само за 12 месеца, т.е. банките имат толкова време, за да се освободят от тях или да заделят провизии и обезценки.

От общата сума на лошите кредити, ако извадим обезценките, провизиите и обезпеченията, ще получим нетен размер на лошите кредити от най-много 0.7 млрд. лв. Това е около 1.1% от всички кредити и е сравнително малък обем. За сравнение, капиталът на банковата система нетно е над 9 млрд. лв. Но тези лоши кредити няма да останат непокрити – ако не започнат да се обслужват, банките имат до 90 дни да ги покрият чрез провизии и обезценки.

Буфери

Като цяло досега натрупаните лоши кредити не представляват сериозен риск за банковата система. Но какви са буферите срещу бъдещи лоши кредити?

Най-големият буфер е капиталът на банковата система, който е 9.2 млрд. лв. нетно, или 17.8% - много над нивата в проблемните страни. В ЕС наскоро решиха да изискват 9% капитал от банките, а в България те вече имат двойно повече.

Другите буфери срещу лоши кредити са свързани с финансовия резултат на банковата система, който позволява да се поемат обезценки от 1-2 млрд. лв. годишно. Новият капитал от акционерите и рекапитализацията на чистите печалби носят растеж на капитала от около 500 млн. лв. годишно. При нужда акционерите могат да внесат и повече нов капитал, защото в противен случай биха могли да загубят управлението на банката си и тя да бъде поета от нови акционери.

Като цяло буферите за момента растат по-бързо от лошите кредити, което е индикатор за подобряване на устойчивостта на системата.

Механизми за стабилност

Важен индикатор за стабилност на банковата система е ликвидността й, т.е. колко парични средства притежават банките във всеки един момент (плюс други активи, които лесно могат да се превърнат в пари). Българската банкова система по традиция поддържа високи нива на ликвидност – към края на третото тримесечие на 2011 г. ликвидните активи са 17 млрд. лв., което е почти 26% коефициент на ликвидност.

В допълнение, от началото на кризата насам банките се обърнаха към българските вложители и развиват местния депозитен пазар, който им осигурява увеличаващ се приток на средства. Новите кредити се финансират изцяло с местни депозити, което прави системата независима от външните финансови пазари, което е позитивен знак в сегашната международна среда. Спестяванията на българските граждани и фирми осигуряват ресурс за финансиране на икономиката дори при липса на приток на чужди кредити.

Освен наличието на достатъчна ликвидност в банките, друг механизъм срещу възникване на паника е застраховането на депозитите. До 100 хил. евро средства на човек във всяка банка са защитени от държавата – и това е реална гаранция, доколкото страната ни не е фалирала, има нисък дълг и 5 млрд. лв. фискален резерв. Има и специален фонд за гарантиране на влоговете, в който има 1.3 млрд. лв., а след няколко месеца ще достигнат 1.5 млрд. лв. (плюс още средства от държавата при нужда). Отделно БНБ има собствени средства на управление „Банково“ от почти 6 млрд. лв., които може да се ползват за потушаване на системна криза.

Буфер, действащ още преди да се стигне до горните фондове, е привличането на средства от акционерите. Те имат стимул да подпомагат своята банка при нужда, защото в противен случай могат да загубят репутацията си по света. Още повече че БНБ има право да смени ръководството на банка и да привлече нови акционери, ако старите не се справят – т.е. акционерите могат да загубят банката си и всичко, което са вложили в нея, ако не й помогнат при нужда. А това е много силен стимул за правилни действия. Ако това не сработи, акционерите се сменят и новият акционер увеличава капитала на банката, което сме го виждали.

Механизмите за стабилност са достатъчно много, за да осигуряват възможности за адекватна реакция дори при неочаквани и тежки събития. В същото време дизайнът на механизмите е такъв, че тежестта пада основно върху акционерите на банките, което намалява рисковете за държавния бюджет.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт Отворено общество

понеделник, 7 май 2012 г.

Една година по-късно

На 27 март Forbes България отпразнува една година от появата си на пазара заедно с представители на бизнеса и предприемаческите среди. На събитието беше представена и ексклузивната класация на „30-те най-влиятелни българи“.
Цветелина Бориславова, председател на Надзорния съвет на БАКБ, поздрави изданието за постигнатите успехи през изминалата година. Тя заедно с Огнян Донев, основен собственик и изпълнителен директор на „Софарма“, Ивайло Пенчев, основател на Walltopia, Стив Кайл, съосновател на Xentio, Томас Хигинс, основател на фондация Empower United, Николай Михайлов, председател на УС на „Трейс Груп Холд“, и Станимир Каролев, създател и собственик на Финансова група „Карол“ - се срещнаха и предадоха опита си на 50 млади български предприемачи от партньорските организации Empower България и Start it Smart.
Сред гостите на събитието в Централния военен клуб бяха и други изявени личности на българския бизнес като Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, Елена Маринова, президент и съдружник в „Мусала Софт“, др.

Събитието се проведе с любезното съдействие на: М-tel; FiBank, Domaine Boyar и Dinevi Group.













четвъртък, 5 април 2012 г.

Бизнесът за българския Forbes

Какво казаха за българския Forbes на партито за първия рожден ден на списанието Огнян Донев (Софарма), Цветелина Бориславова (БАКБ), Христо Илиев (AG Capital), Стаматиос Теодоропулос (Chipita), Антони Хасиотис („Юробанк И Еф Джи България”) и Левон Хампарцумян (Уникредит Булбанк).