понеделник, 24 септември 2012 г.

Зелена енергия и Белене – цената е по-важна от модата


от Георги Ангелов*

АЕЦ „Белене“ се радва на широка подкрепа, много хора смятат, че това е проект, който задължително трябва да се изпълни, независимо от всичко. Граждани се подписват в подписки за референдум и подкрепят с две ръце (както и с ЕГН и подпис) проекта, завещан от комунизма. С две думи, модно е да подкрепиш „Белене“, особено ако подкрепата е морална.

Разбира се, реалният референдум за „Белене“ не става с подписи, нито с гласуване. Реално стопански проект може да се подкрепи само и единствено с пари. Когато се стигне до пари обаче, нещата стават сложни. Имаме скорошен пример от т.нар. зелена енергия.

И тя беше модна, радваше се на подкрепа, тъй като хората по принцип предпочитат чиста енергия пред пушеци на комини. Под натиск от Европа и от местни поддръжници парламентът прие законодателство, което стимулираше зелената енергия, включително вятърната, но най-вече слънчевата. Всичко беше перфектно години наред, режеха се ленти, започваха се проекти. Обаче изведнъж идилията свърши.

Идилията на зелената енергия свърши, когато много проекти бяха реално завършени и присъединени към електрическата мрежа. По закон зелената енергия се изкупува по преференциални (т.е. по-високи) цени, и то цени, които са фиксирани за 15-25 години. Когато се натрупаха много производители на зелена енергия, подписали дългосрочни договори, се натрупа сметка от стотици милиони годишно, а някой трябва да плаща сметката – и това, разбира се, е крайният потребител чрез цената на електричеството.

През последните няколко години надбавката за зелена енергия става все по-висока и по-висока, а от 1 юли цената на тока се повиши неочаквано силно отново основно заради зелената енергия. Повишението на цената на електричеството въобще не е популярно сред ползвателите, били те домакинство или бизнес, особено в среда на криза и изтънели бюджети. Това негодувание срещу постоянното поскъпване на енергията доведе до политическа реакция, а именно драстично намаление на преференциалните цени за изкупуване на зелена енергия.

В крайна сметка модата си е мода, зеленото си е зелено, но цената е изключително важна. Колкото и да харесват зелената енергия, потребителите и бизнесът не искат, а и не могат да плащат десетки или стотици проценти по-скъп ток, само за да е „зелен“. Зеленото трябва освен модно да бъде и евтино. Най-вероятно с развитието на технологиите това ще се случи и след няколко години ще имаме проекти за чист и същевременно евтин ток. Но всички проекти, които вече са построени и са сключили дългосрочни договори по сегашните високи цени, ще продължат да тежат на сметките за ток 15-20 или дори 25 години.

И тук е най-сериозната аналогия с АЕЦ „Белене“. Колкото и да е популярен този проект, той ще загуби цялата си популярност, ако е толкова скъп, че доведе до рязко покачване на цените на електрическата енергия. Ако „Белене“ бъде построен по сегашните разчети за близо 10 млрд. евро и държавната електрическа компания се ангажира да изкупува произведената скъпа електрическа енергия, резултатът ще бъде значително поскъпване на тока. Също като със зелената енергия, но многократно по-голямо, тъй като „Белене“ е проект, надминаващ в пъти всички зелени проекти, взети заедно.

При зелената енергия беше допусната грешка и тя струва стотици милиони левове годишно, които доведоха до поскъпване на електричеството и до протести. Ако за „Белене“ се допусне същата грешка, тя ще струва милиарди. Затова е важно, когато се говори за „Белене“, да не се изпада в плен на модата, а да се обръща внимание и на цената. И по-добре това да стане предварително, а не да се протестира пост фактум, когато нищо не може да се промени.

Както зелената енергия трябва да е конкурентна като цена, за да стане масова, без да тежи на сметките, така и „Белене“ не е достатъчно да е модна сред хората в момента, тя трябва да е ефективна и да произвежда конкурентен като цена ток. Цената е всъщност по-важна от моментните настроения в обществото и от всякакви моди, били те за „зелена“ или за „ядрена“ енергия. Защото модата идва и си отива, но цената си остава.

Именно поради тези причини икономическият анализ е важен при започване на големи начинания, при това най-добре е да се направи, преди да се вземе решение. Дали става въпрос за нов закон, нова директива, нов стопански проект или политическа идея, анализът и оценката трябва да предшестват одобрението. Вземането на решения без анализ гарантира проблеми и струва скъпо.

*Текстът е публикуван в бр. 17 на Forbes България.