понеделник, 26 ноември 2012 г.

21 брой на Forbes България

-->



Новият ни брой вече е на пазара. 

На неговата корица е Зоя Паунова, един от най-устойчивите и успешни мениджъри в България. Тя не само води фирмата си – АстраЗенека България – към постоянен растеж на пазарния дял във фарма индустрията, но и успява да изгради един от най-добрите работодатели в България (“Устойчив растеж”, стр. 38). Паунова обаче не спира до тук – тя инвестира ресурс в серия социални каузи и води отговорно бизнеса на фирмата.

Другите водещи теми в секицята “Лидери”:

-   Кои са водещите световни брандове? (стр. 14)
-   Защо в България футболните стадиони остават само проекти? (стр. 16)
-   Как расте пазарът за редки бутилки уиски? (стр. 17)

Още в броя:

“Притежават десетки левове” (стр. 20): Момчетата от Ъпсурт порастнаха и
вече се въздържат от рекламни послания в песните си. Но какъв е бизнес моделът им?

Специална тема на броя “Здравеопазване” (стр. 36): Има ли напредък в бранша и кои са печелившите модели?

Да преобразоваме образованието (стр. 94) – Образованието – тромавата  система за $3.9 млрд. вече е готова за революция. В дъното й е един човек и с един компютър?

Следвайте Forbes България във Facebook (http://www.facebook.com/Forbes.Bulgaria).

понеделник, 24 септември 2012 г.

Зелена енергия и Белене – цената е по-важна от модата


от Георги Ангелов*

АЕЦ „Белене“ се радва на широка подкрепа, много хора смятат, че това е проект, който задължително трябва да се изпълни, независимо от всичко. Граждани се подписват в подписки за референдум и подкрепят с две ръце (както и с ЕГН и подпис) проекта, завещан от комунизма. С две думи, модно е да подкрепиш „Белене“, особено ако подкрепата е морална.

Разбира се, реалният референдум за „Белене“ не става с подписи, нито с гласуване. Реално стопански проект може да се подкрепи само и единствено с пари. Когато се стигне до пари обаче, нещата стават сложни. Имаме скорошен пример от т.нар. зелена енергия.

И тя беше модна, радваше се на подкрепа, тъй като хората по принцип предпочитат чиста енергия пред пушеци на комини. Под натиск от Европа и от местни поддръжници парламентът прие законодателство, което стимулираше зелената енергия, включително вятърната, но най-вече слънчевата. Всичко беше перфектно години наред, режеха се ленти, започваха се проекти. Обаче изведнъж идилията свърши.

Идилията на зелената енергия свърши, когато много проекти бяха реално завършени и присъединени към електрическата мрежа. По закон зелената енергия се изкупува по преференциални (т.е. по-високи) цени, и то цени, които са фиксирани за 15-25 години. Когато се натрупаха много производители на зелена енергия, подписали дългосрочни договори, се натрупа сметка от стотици милиони годишно, а някой трябва да плаща сметката – и това, разбира се, е крайният потребител чрез цената на електричеството.

През последните няколко години надбавката за зелена енергия става все по-висока и по-висока, а от 1 юли цената на тока се повиши неочаквано силно отново основно заради зелената енергия. Повишението на цената на електричеството въобще не е популярно сред ползвателите, били те домакинство или бизнес, особено в среда на криза и изтънели бюджети. Това негодувание срещу постоянното поскъпване на енергията доведе до политическа реакция, а именно драстично намаление на преференциалните цени за изкупуване на зелена енергия.

В крайна сметка модата си е мода, зеленото си е зелено, но цената е изключително важна. Колкото и да харесват зелената енергия, потребителите и бизнесът не искат, а и не могат да плащат десетки или стотици проценти по-скъп ток, само за да е „зелен“. Зеленото трябва освен модно да бъде и евтино. Най-вероятно с развитието на технологиите това ще се случи и след няколко години ще имаме проекти за чист и същевременно евтин ток. Но всички проекти, които вече са построени и са сключили дългосрочни договори по сегашните високи цени, ще продължат да тежат на сметките за ток 15-20 или дори 25 години.

И тук е най-сериозната аналогия с АЕЦ „Белене“. Колкото и да е популярен този проект, той ще загуби цялата си популярност, ако е толкова скъп, че доведе до рязко покачване на цените на електрическата енергия. Ако „Белене“ бъде построен по сегашните разчети за близо 10 млрд. евро и държавната електрическа компания се ангажира да изкупува произведената скъпа електрическа енергия, резултатът ще бъде значително поскъпване на тока. Също като със зелената енергия, но многократно по-голямо, тъй като „Белене“ е проект, надминаващ в пъти всички зелени проекти, взети заедно.

При зелената енергия беше допусната грешка и тя струва стотици милиони левове годишно, които доведоха до поскъпване на електричеството и до протести. Ако за „Белене“ се допусне същата грешка, тя ще струва милиарди. Затова е важно, когато се говори за „Белене“, да не се изпада в плен на модата, а да се обръща внимание и на цената. И по-добре това да стане предварително, а не да се протестира пост фактум, когато нищо не може да се промени.

Както зелената енергия трябва да е конкурентна като цена, за да стане масова, без да тежи на сметките, така и „Белене“ не е достатъчно да е модна сред хората в момента, тя трябва да е ефективна и да произвежда конкурентен като цена ток. Цената е всъщност по-важна от моментните настроения в обществото и от всякакви моди, били те за „зелена“ или за „ядрена“ енергия. Защото модата идва и си отива, но цената си остава.

Именно поради тези причини икономическият анализ е важен при започване на големи начинания, при това най-добре е да се направи, преди да се вземе решение. Дали става въпрос за нов закон, нова директива, нов стопански проект или политическа идея, анализът и оценката трябва да предшестват одобрението. Вземането на решения без анализ гарантира проблеми и струва скъпо.

*Текстът е публикуван в бр. 17 на Forbes България.


понеделник, 6 август 2012 г.

Моделите за подражание


Последната ни история, отправена от корицата (за братя Диневи) предизвика някои критични коментари в страницата ни във Facebook. С извинение за закъснението (бях на почивка последните две седмици), публикувам мой редакционен коментар от бр. 7 на списанието от октомври 2011 г., който дава информация как подбираме историите за корицата. 

Моделите за подражание

От Йордан Матеев

Част от въпросите и коментарите, които получавам за българския Forbes, показват, че много читатели очакват да виждат на корицата модели за подражание. И не могат да разберат защо слагаме и хора, които според тях не са такива. Ето нашата концепция за личността на корицата.

Първо, на корицата слагаме хора от бизнеса - предприемачи, мениджъри и инвеститори - защото сме бизнес списание и целевата ни група са бизнес хората.

Второ, те са влиятелни. Техните мнения, идеи и решения влияят върху много хора, което ги прави интересни за читателите. Или имат/управляват много пари, или управляват много хора, или са обществено активни, или, много често, съчетават всичко това.

Трето, те имат (според нас) интересни бизнес истории и разполагат със знание, което може да бъде полезно за читателите ни.

Четвърто, те са българи. Защото смятаме, че българите ще привлекат повече читатели от чужденците (например повечето личности на корицата на американския Forbes са непознати в България). Изключение от това правило направихме само за първия ни месечен брой, когато публикувахме световната класация на милиардерите и поставихме на корицата създателя на Facebook Марк Закърбърг. Но в същия брой отправихме от корицата дълга история за Цветелина Бориславова.  

Пето, приели са поканата ни да разкажат своите идеи, дейности, история и философия. Хората, които отговарят на нашите критерии за корица, са много заети. Много от тях биха отделили цял ден да разкажат историята си единствено пред бранд като Forbes. И ние искаме да се възползваме от силата на бранда, защото вярваме, че свободната обмяна на информация, прозрачността и изграждането на мостове са по-добри за обществото от създаването на острови, информационното затъмнение и издигането на стени.    

Накратко, хората на нашите корици са влиятелни български бизнес личности с интересни истории, разказани от самите тях пред наш журналист. До момента това са Сашо Дончев, Огнян Донев, Младен Мутафчийски, Саша Безуханова, Богомил Манчев и Цветан Лъжански.

Нямаме изискване те да са ангели. Дори не е задължително да ги харесваме. Ангели ли са например Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Стив Джобс, Марк Закърбърг? Подходящи модели за пордажание ли са? Ние не бихме се наели да отговорим на тези въпроси вместо вас. Нашата цел не е да правим разследвания и да ви кажем кой къде се намира между бялото и черното. Нямаме амбицията да сме морален съдия от последна инстанция, който посочва моделите за подражание. Важното за нас е, че личностите на нашата корица са избрали да бъдат прозрачни и от тях можем да извлечем полезно знание за читателите ни. Аз например получих от всеки от тях много полезни знания.

Лично за мен Цветан Лъжански, личността на тази корица, е модел за подражание. Той е високообразован успешен топмениджър с безупречна репутация и вдъхновяваща история. Но се опитвам да не натрапвам моето мнение на читателите. Не случайно заглавието е с въпросителна. Вие преценете дали той е вашият ролеви модел. И вие преценете дали да му вярвате.

понеделник, 16 юли 2012 г.

Референдум за „Белене“? Прекрасно, но ако е истински




Тъй като темата за АЕЦ "Белене" отново е актулна, публикуваме един прекрасен текст на нашия колумнист Георги Ганев*, който излезе в миналогодишния юлски брой на Forbes България. 

Референдум за „Белене“? Прекрасно, но ако е истински

Десетилетие след възкръсването на проекта АЕЦ „Белене“, изглежда, сякаш той достига важен момент на вземане на решение. Възможните посоки на решението са три. България може да приеме най-после, че отказването от изглеждащия все по-неизгоден проект не може да е безплатно, да плати цената и да прекрати проекта в този му вид. България може да реши, че при всички значителни недостатъци на проекта в сегашния му вид все пак плюсовете надделяват над минусите, и окончателно да се ангажира с него. Накрая, България може да продължи да протака със стародавната българска надежда, че някой друг или нещо друго ще вземе решението вместо нея.

Привидно или не, моментът наистина прилича на решителен и напълно естествено всякакви лобита, интереси  и позиции се активираха. Сред най-активно лансираните идеи е предложението въпросът да се реши от крайния български суверен – народа – на референдум. Набор от социологически сондажи показва, че подобен референдум е желан от сериозно мнозинство от респондентите.

Аргументите в полза на идеята са сериозни. Става въпрос за стратегически важен проект с дългосрочен хоризонт на действие, който ще засегне широки кръгове от обществото най-малкото чрез значението си за бъдещата сигурност и цена на доставките на електричество. Логично е българските граждани да имат активно мнение по въпроса и един от най-демократичните начини то да повлияе на решението на държавата е хората да бъдат питани пряко. Референдумът според теориите за обобщаване на обществените предпочитания е механизъм, който превъзхожда косвеното обобщаване чрез избори и народни представители, когато става въпрос за прост утвърдителен или отрицателен отговор на ясна дилема.

Цялата тази политологическа и социологическа логика има един сериозен проблем. Тя изцяло изпуска от вниманието си другата страна на целия този огромен проект. А тя е, че става въпрос за бизнес начинание. Този елементарен факт е от огромно значение. Причината е съвсем проста – когато става въпрос за стопанска дейност, човечеството отдавна е изобретило механизъм за обобщаване на предпочитания, който във всяко едно отношение и с много превъзхожда всякакви политически механизми. Нарича се пазар.

Пазарът превъзхожда политическото допитване в две изключително важни отношения. Първо, пазарът дава възможност на всеки гражданин не само да заяви дали предпочита една алтернатива пред друга, а и колко точно я предпочита – колкото повече иска нещо човек, толкова повече е готов да плати за него. Така пазарите обобщават не само посоката, но и интензивността на обществените предпочитания.

Второ, пазарът е механизъм, при който се носи пряка отговорност за решенията и тази отговорност е персонализирана. Ако човек инвестира парите си в даден проект, който се  окаже неудачен, той губи парите си. Някой, който не е инвестирал, не губи или поне със сигурност не толкова. Докато при политическото вземане на решение парите се вземат от всички данъкоплатци, дори от противниците на проекта. Така чрез политическите механизми всъщност се оказва възможно привържениците на проекта да поемат рискове за сметка на неговите противници и съответно да носят по-малка отговорност за решението си. Това е очевидна покана за бизнес опортюнизъм и създава условия за вземане на дългосрочно неоптимално решение.

Когато проектът АЕЦ „Белене“ се погледне от неговата бизнес страна, тогава идеята за референдум продължава да е прекрасна, но вече става въпрос за друг вид референдум. Нека патроните на проекта просто пуснат всенародна подписка за акции в това бизнес начинание по вече добре разработените механизми за първично предлагане на ценни книжа. Нека в проспекта на предложението бъдат включени всички финансови разчети, бъдат обсъдени всички рискови, всички плюсове и минуси. Нека също така стане ясно, че държавата не поема каквито и да било ангажименти към продукцията, която тази евентуална централа ще бълва. Нека хората, които искат да има централа, демонстрират това на дело, не на думи пред анкетьор на социологическа агенция, като дадат пари за нея. Нека тези, които страшно много искат да има централа, да дадат много пари. Както се казва, по делата им ще бъдат познати. Нека, от друга страна, нежелаещите да има централа не дават никакви пари. 

Ако се събере достатъчно капитал, то това ще е решение, взето по възможно най-съвършения начин, измислян някога от човечеството. Ако не се събере, тогава ще е ясно, че делата са по-важни от думите. Ето това е истински референдум по един бизнес проект.

* Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии

петък, 6 юли 2012 г.

Forbes България спечели награда "Заедно"



Фондация „Работилница за граждански инициативи” връчи са седма поредна година своите награди за благотворителност "Заедно". Forbes България спечели награда в категорията за печатни медии "за поредицата портрети на индивидуални дарители в България, с фокус върху смисъла на това успели хора да правят благотворителност и за класация, която подрежда топ-дарителите в България от миналото до наши дни".

Ето какво каза главният редактор на Forbes България при получаването на наградата: "В интервю за Forbes Урън Бъфет, един от най-богатите хора в света, каза, че му е по-трудно да дарява, отколкото да печели пари, защото за благотворителност се дава там, където всички преди това да се провалили. За да се дарява умно е нужно специфично знание. А мисията на Forbes е да разпространява знание, включително за благотворителност. Благодаря на организаторите на наградите и на Българския дарителски форум за това, че забелязаха нашите усилия в сферата на благотворителността."

А ето и останалите наградени:
Най-добра кампания на НПО – Младежки обществен съвет „Тунджа”
Най-ефективна кампания – VIVACOM
Най-добро сътрудничество между бизнес и НПО –SAP и Екообщност
Частен дарител с кауза – Георги Стоименов
Най-добра кампания –  Райфайзен
Млад благотворител - Мартин Йорданов и Георги Йорданов
Журналист от печатна медия - Зорница Стоилова и Люба Йорданова, в. „Капитал”
Електронна медия - mediapool
Журналист от електронна медия - Добрина Чешмеджиева, БНТ

понеделник, 2 юли 2012 г.

Печалби от чисто и зелено


Публикувахме този текст на макроикономиста и колумнист на Forbes Георги Ганев в нашия специален брой, който излезе на 10 ноември 2010 г. Днес го качваме в блога, защото звучи много актуално в контекста на случващото се в българската енергетика. 

Печалби от чисто и зелено
Зеленият бизнес ще расте бързо, но няма гаранция, че идеята, организацията или технологията на отделния предприемач ще бъде печеливша

от Георги Ганев, програмен директор, Център за либерални стратегии

Развитията около вършенето на „зелени“ неща в последно време са много динамични и разнопосочни. Причините са три. Първо, настъпиха и непрекъснато настъпват промени в знанието по въпросите на сложните връзки между хората и околната среда. Второ, самите предпочитания на хората по отношение на околната среда се промениха и се променят. Трето, технологиите се развиват.

Следствието от всеки един от тези три процеса е все по-осезаемото превръщане на „чистото и зеленото“ в поле за добър и печеливш бизнес. Това твърдение обаче на този етап остава неизбежно абстрактно и неясно. Изключително неразумно и опасно е отсега да се правят предвиждания за това кои конкретни бизнеси ще се окажат истински добрите и печелившите в тази област в дългосрочен план. Това може да бъде илюстрирано с всеки един от споменатите три процеса.

През последните години на миналия век и първите на настоящия нещата със знанието на хората по отношение на връзката човек-природа станаха доста прости. Появи се една тотално доминираща тема, която, без да отнема от значението на всички останали теми, просто ги избута в ъгъла. Това беше темата „глобално затопляне“, впоследствие променила името си на „климатични промени“. След протокола от Киото от 1997 г. за всеки, който би искал не просто да е в помощ на природата, а и да го прави като бизнес, стана ясно, че парите са във въглеродния диоксид във всякакви негови форми. При това парите бяха едновременно огромни по размер и в голяма степен лишени от нормалните рискове на пазара, защото се харчеха от правителства и бяха финансирани от събирани със силата на държавната принуда данъци. За големия бизнес парите на държавата винаги са били значително по-лесно достъпни от парите на кое да е отделно човешко семейство.

Тази доминация на въглеродния дневен ред в знанието и решенията на човечеството по оста човек-природа приключи изключително бързо в рамките само на една година. Цената на въглеродните емисии на американския пазар е ефективно нула, тази в Европа се крепи единствено на вече въведените на ниво ЕС драконовски регулации, но е все по-вероятно те да бъдат подлагани в близкото бъдеще на сериозни ревизии. Все по-трудно ще става данъкоплатците да бъдат убеждавани в нуждата от изливане на държавни пари в изследвания, технологии и т.н. с цел намаляване на въглеродните емисии и все повече подобни начинания ще трябва да стават частен инвестиционен риск. Причината е промяна в знанието по темата. То се промени дотолкова, че в дневния ред на влиятелни международни форуми вече присъства обсъждане на темата не за глобалното затопляне, а за… глобалното захлаждане (тази тема е точка 8 от официално обявения дневен ред на годишната среща на Групата Билдерберг за 2010 г. в испанския град Ситгес, състояла се през юни). Вече никак не е толкова ясно, колкото беше само преди две години, че човекът причинява някакво осезаемо затопляне на планетата чрез своя принос към въглеродните емисии. Нещата с връзката човек-природа по отношение на климата се оказаха много по-сложни, нелинейни, неизвестни, непрогнозируеми, докато ставаше все по-ясно, че нещата с политиките в тази област са били тежко манипулирани на ниво голяма политика и големи пари. Че човекът влияе върху природата и върху климата е вън от съмнение, но вече високомерното убеждение, че знаем точно как става това, изчезна и човечеството е обратно при черната дъска. Затова нито една от днес съществуващите политики по повод отношението човек-природа не може да бъде сигурна в своето бъдеще и всеки бизнес, който залага наличието на тези политики в своята стратегия за печалби, поема риск.

Паралелно с намаляване на усещането за знание по темата човек-природа обаче тече неумолим процес на промяна на чувствителността и на предпочитанията на хората спрямо природата и тяхното място в нея. Все повече и все по-платежоспособни хора демонстрират явна готовност да плащат, за да са убедени, че вредят възможно най-малко. Този аспект на природните ресурси, който за кратко може да бъде наречен чисто и зелено, става все по-осъзнато ценен за много хора. Те ценят органични материали, незамърсяващи технологии, възможности за рециклиране и за пестене на ресурсите. Това означава, че са готови да плащат за тях, изправени пред избор между алтернативи. За разлика от финансирания чрез данъци и субсидии екологичен бизнес тази нова пазарна ниша е напълно доброволна и поради това със сигурност много по-близка до оптимума за общественото благосъстояние в дългосрочен план. И всички индикации са, че през идния век парите, които хората ще са готови да плащат за чисто и зелено, ще растат скокообразно. Този изключителен плюс обаче е балансиран от важен минус.

Чистото и зеленото е огромна, необятна бизнес възможност за създаване и пласиране на потребителски продукт като цяло, но за всяка фирма поотделно е рискова и несигурна. От една страна, самите предприемачи могат да развиват и обогатяват тази вече утвърдена тенденция на растящо потребителско търсене за чисто и зелено. От друга обаче, развитието на нишата ще изисква сериозни инвестиции в по-нататъшното изграждане на тази потребителска култура, като това ще трябва да става в условията на традиционната пазарна конкуренция и никой отделен бизнесмен няма гаранция, че именно неговата идея или организация ще се окаже печеливша.

Точно същата перспектива стои и пред развитието на свързаните с чистото и зеленото технологии. Не е ясно кой ще се окаже печелившият на пазара на XXI век. Дали това ще са соларни нанотехнологии, ядрената енергетика, микроенергията, биогоривата от N-то поколение, изолации, технологии за рециклиране или за акумулиране на енергия или нещо, за което в момента дори не можем да се сетим, никак не е ясно. Възможно е всичко това да се развие по малко, възможно е, както с петрола, един източник и дадена технология да доминират. Сигурно е, че ще има огромно развитие и че човечеството ще произвежда все повече богатство с все по-малък разход на природни ресурси в най-широкия смисъл. Сигурно е, че това ще става на базата на гигантско развитие на нови технологии. Но кой точно ще печели, няма как да се знае отсега.

И така, ясно е, че чистото и зеленото са едни от най-обещаващите бизнес възможности на идния век. Знанието, предпочитанията на хората и технологиите се развиват по начин, който неминуемо ще означава много богато поле за изява. Но сложността на процесите изисква едно важно признание и уточнение: всеки, който днес иска да печели от чистото и зеленото, трябва да е наясно, че навлиза в това обещаващо поле на свой собствен риск.

сряда, 23 май 2012 г.

Forbes на WEBIT


Българският Forbes ще участва в WEBIT на 15 юни в София с панел на тема "Как да стимулираме предприемаческия дух - стратегии и конкретни идеи". В дискусията като панелисти ще се включат Елена Маринова от "Мусала софт", Явор Джонев от "Сирма груп" и Георги Ангелов от Институт Отворено общество. Модератор ще бъде главният редактор на българския Forbes Йордан Матеев.

Повече за WEBIT, участниците и програмата на събитието можете да прочетете тук.

петък, 18 май 2012 г.

Колко стабилна е българската банкова система


Публикувахме този текст в бр. 10 на Forbes. Сега ви го представяме в блога, тъй като и в момента е много актуален.

Колко стабилна е българската банкова система
Буфери срещу лоши кредити и кризи

От Георги Ангелов

Световната финансова криза през 2008 г. започна в банковата система на САЩ и след това се разпространи в много други страни. Учудващо за някои, банковата система в България не беше повалена от кризата – защото залагаше на по-традиционни финансови услуги. Сега отново банковите системи в някои страни са разклатени, същото се случва и с немалко правителства в Европа. Как стои българската банкова система?

Токсични активи и кризата от 2008 г.

За разлика от други банкови системи българската има по-традиционен модел на работа и съответно никога не е инвестирала големи средства и не е насочвала внимание към сложни и рискови инструменти и деривативи. Когато цените на подобни инструменти в САЩ рухнаха, много финансови институции отчетоха големи загуби и някои бяха спасени от правителствата заради липса на достатъчно капитал. Българската банкова система не беше засегната, защото нямаше такива „токсични“ активи, а в същото време имаше достатъчно капитал и ликвидност, за да остане стабилна през месеците на турбуленции.

Според едно от твърденията от онова време „щом в Америка фалират банки, значи няма как и тук да не стане същото“. Така или иначе не се случи – финансовата криза от 2008 и 2009 г. премина и засегна само тези банкови системи, които бяха неподготвени.

Рецесия и лоши кредити

Последва икономическата рецесия, която започна да се отразява на банките индиректно, заради увеличаването на лошите кредити. България също не е изключение и обемът на лошите кредити тук също се увеличи. Възниква въпросът какво ниво лоши кредити може да понесе системата без рискове за стабилността й?

Към края на третото тримесечие на 2011 г. лошите кредити (тези, които не се обслужват над 90 дни) възлизат на 7.95 млрд. лв., което е 14.45% от обема на отпуснатите кредити на граждани и фирми. Това число обаче не е достатъчно, за да разберем ситуацията – една банкова система може да има проблеми и при ниско ниво на лоши кредити, ако няма достатъчно капитал и буфери. Или обратно. Затова трябва да погледнем по-дълбоко.

Голяма част от лошите кредити вече са провизирани или обезценени, т.е. за тях са заделени средства директно от капитала на банката или индиректно чрез финансовия резултат. Общият размер на провизиите и обезценките за лоши кредити е 5.6 млрд. лв. Тези лоши кредити не могат повече да навредят на банките, дори нищо да не бъде събрано от тях. Всъщност, ако част от тези лоши кредити се съберат, това ще се отрази позитивно, тъй като ще увеличи капитала и финансовите резултати.

Друга част от кредитите са обезпечени с недвижими имоти и други активи. Тук има сериозни изисквания – недвижими имоти се признават за обзпечения само ако има първа ипотека и застраховка, като се признават на 50% от цената. В допълнение, обезпеченията се признават само за 12 месеца, т.е. банките имат толкова време, за да се освободят от тях или да заделят провизии и обезценки.

От общата сума на лошите кредити, ако извадим обезценките, провизиите и обезпеченията, ще получим нетен размер на лошите кредити от най-много 0.7 млрд. лв. Това е около 1.1% от всички кредити и е сравнително малък обем. За сравнение, капиталът на банковата система нетно е над 9 млрд. лв. Но тези лоши кредити няма да останат непокрити – ако не започнат да се обслужват, банките имат до 90 дни да ги покрият чрез провизии и обезценки.

Буфери

Като цяло досега натрупаните лоши кредити не представляват сериозен риск за банковата система. Но какви са буферите срещу бъдещи лоши кредити?

Най-големият буфер е капиталът на банковата система, който е 9.2 млрд. лв. нетно, или 17.8% - много над нивата в проблемните страни. В ЕС наскоро решиха да изискват 9% капитал от банките, а в България те вече имат двойно повече.

Другите буфери срещу лоши кредити са свързани с финансовия резултат на банковата система, който позволява да се поемат обезценки от 1-2 млрд. лв. годишно. Новият капитал от акционерите и рекапитализацията на чистите печалби носят растеж на капитала от около 500 млн. лв. годишно. При нужда акционерите могат да внесат и повече нов капитал, защото в противен случай биха могли да загубят управлението на банката си и тя да бъде поета от нови акционери.

Като цяло буферите за момента растат по-бързо от лошите кредити, което е индикатор за подобряване на устойчивостта на системата.

Механизми за стабилност

Важен индикатор за стабилност на банковата система е ликвидността й, т.е. колко парични средства притежават банките във всеки един момент (плюс други активи, които лесно могат да се превърнат в пари). Българската банкова система по традиция поддържа високи нива на ликвидност – към края на третото тримесечие на 2011 г. ликвидните активи са 17 млрд. лв., което е почти 26% коефициент на ликвидност.

В допълнение, от началото на кризата насам банките се обърнаха към българските вложители и развиват местния депозитен пазар, който им осигурява увеличаващ се приток на средства. Новите кредити се финансират изцяло с местни депозити, което прави системата независима от външните финансови пазари, което е позитивен знак в сегашната международна среда. Спестяванията на българските граждани и фирми осигуряват ресурс за финансиране на икономиката дори при липса на приток на чужди кредити.

Освен наличието на достатъчна ликвидност в банките, друг механизъм срещу възникване на паника е застраховането на депозитите. До 100 хил. евро средства на човек във всяка банка са защитени от държавата – и това е реална гаранция, доколкото страната ни не е фалирала, има нисък дълг и 5 млрд. лв. фискален резерв. Има и специален фонд за гарантиране на влоговете, в който има 1.3 млрд. лв., а след няколко месеца ще достигнат 1.5 млрд. лв. (плюс още средства от държавата при нужда). Отделно БНБ има собствени средства на управление „Банково“ от почти 6 млрд. лв., които може да се ползват за потушаване на системна криза.

Буфер, действащ още преди да се стигне до горните фондове, е привличането на средства от акционерите. Те имат стимул да подпомагат своята банка при нужда, защото в противен случай могат да загубят репутацията си по света. Още повече че БНБ има право да смени ръководството на банка и да привлече нови акционери, ако старите не се справят – т.е. акционерите могат да загубят банката си и всичко, което са вложили в нея, ако не й помогнат при нужда. А това е много силен стимул за правилни действия. Ако това не сработи, акционерите се сменят и новият акционер увеличава капитала на банката, което сме го виждали.

Механизмите за стабилност са достатъчно много, за да осигуряват възможности за адекватна реакция дори при неочаквани и тежки събития. В същото време дизайнът на механизмите е такъв, че тежестта пада основно върху акционерите на банките, което намалява рисковете за държавния бюджет.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт Отворено общество

понеделник, 7 май 2012 г.

Една година по-късно

На 27 март Forbes България отпразнува една година от появата си на пазара заедно с представители на бизнеса и предприемаческите среди. На събитието беше представена и ексклузивната класация на „30-те най-влиятелни българи“.
Цветелина Бориславова, председател на Надзорния съвет на БАКБ, поздрави изданието за постигнатите успехи през изминалата година. Тя заедно с Огнян Донев, основен собственик и изпълнителен директор на „Софарма“, Ивайло Пенчев, основател на Walltopia, Стив Кайл, съосновател на Xentio, Томас Хигинс, основател на фондация Empower United, Николай Михайлов, председател на УС на „Трейс Груп Холд“, и Станимир Каролев, създател и собственик на Финансова група „Карол“ - се срещнаха и предадоха опита си на 50 млади български предприемачи от партньорските организации Empower България и Start it Smart.
Сред гостите на събитието в Централния военен клуб бяха и други изявени личности на българския бизнес като Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, Елена Маринова, президент и съдружник в „Мусала Софт“, др.

Събитието се проведе с любезното съдействие на: М-tel; FiBank, Domaine Boyar и Dinevi Group.













четвъртък, 5 април 2012 г.

Бизнесът за българския Forbes

Какво казаха за българския Forbes на партито за първия рожден ден на списанието Огнян Донев (Софарма), Цветелина Бориславова (БАКБ), Христо Илиев (AG Capital), Стаматиос Теодоропулос (Chipita), Антони Хасиотис („Юробанк И Еф Джи България”) и Левон Хампарцумян (Уникредит Булбанк).

петък, 30 март 2012 г.

Кои са милиардерите?

В света има 1226 милиардера. Сред тях няма българи.
Кои са те, откъде идват, колко точно е състоянието им и с какво се занимават, ще намерите тук.

сряда, 28 март 2012 г.

Топ 30 на най-влиятелните българи 2012 г.

Ето и пълната ни класация на най-влиятелните Българи.

1. Бойко Борисов , министър-председател, възраст: 52
2. Цветан Василев, Корпоративна търговска банка, възраст: 52
3. Иво Каменов, Химимпорт, възраст: 42
4. Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите, възраст: 41
5. Росен Плевнелиев, президент на Република България, възраст: 47
6. Огнян Донев, „Софарма“, възраст: 54
7. Валентин Златев, генерален директор на „Лукойл България“, възраст: 46
8. Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи, възраст: 46
9. Красимир Гергов, КРЕС, възраст: 50
10. Цветелина Бориславова, Българо-американска кредитна банка, възраст: 53
11. Богомил Манчев, „Риск инженеринг“, възраст: 54
12. Сашо Дончев, „Овергаз“, възраст: 58
13. Цеко Минев, Първа инвестиционна банка, възраст: 51
14. Кристалина Георгиева, европейски комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи, възраст: 58
15. Сергей Станишев, лидер на БСП, възраст: 45
16. Георги Първанов, БСП, бивш президент на Република България, възраст: 54
17. Ахмед Доган, лидер на ДПС, възраст: 57
18. Иван Искров, гуверньор на БНБ, възраст: 45
19. Георги Ангелов, старши икономист в Институт Отворено общество, възраст: 32
20. Йорданка Фандъкова, кмет на София, възраст: 49
21. Меглена Кунева, основател на сдружение „България на гражданите“, възраст: 54
22. Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, възраст: 58
23. Иван Кръстев, политолог, Център за либерални стратегии, възраст: 47
24. Делян Добрев, министър на икономиката, енергетиката и туризма, възраст: 33
25. Иван Костов, лидер на ДСБ, възраст: 62
26. Пламен Димитров, Президент на КНСБ, възраст: 48
27. Гриша Ганчев, „Литекс“, възраст: 49
28. Андрей Райчев, социолог, Галъп интернешънъл България, възраст: 56
29. Станислав Трифонов, телевизионен водещ и продуцент, възраст: 45
30. Борис Велчев, главен прокурор, възраст: 49

Това е първата ни класация на най-влиятелните българи, която ще актуализираме всяка година.

Подреждането е направено по същите критерии, по които Forbes от много години прави своите класации на най-влиятелните хора в света: върху колко души съответната личност има власт; какви финансови ресурси контролира; в кои сфери са тези ресурси; колко активно използва своята власт и ресурси, за да променя България.

В топ 30 влизат 14 политици и държавници, 12 личности от бизнеса и четирима от неправителствени организации с идеална цел. Средната възраст на най-влиятелните българи е 49 години. В класацията влизат четири жени. Като сектори от бизнеса най-силно  представени в списъка са банкирането, енергетиката и медиите.

В новият брой на българският Forbes можете да прочетете за всеки от най-влиятелните българи кратка аргументация защо попада там. В списанието ще откриете също топ 7 на най-влиятелните:
- в изкуството - според Цветелина Бориславова;
- в образованието - според Евгения Пеева;
- блогъри - според Вени Марковски;
- в спорта - според Николай Александров;
- мениджъри - според Мария Шишкова;
- в здравеопазването - според Огнян Донев;
- филантропи - според Красимира Величкова;
- хора с идеи - според Яна Бюрер Тавание;
- икономисти - според Георги Ангелов;
- в информационните технологии - според Дилян Павлов.

Накрая можете да прочетете какво искат да променят в България част от най-влиятелните българи.

вторник, 27 март 2012 г.

Forbes обяви първата класация на най-влиятелните българи


Forbes отбеляза една година в България с обявяването на първата класация у нас на най-влиятелните българи. Списъкът включва 30-те личности, които според Forbes имат най-голямо значение за страната към момента на обявяването му.

Подреждането е направено по същите критерии, по които Forbes от много години прави своите класации на най-влиятелните хора в света: върху колко души съответната личност има власт; какви финансови ресурси контролира; в кои сфери са тези ресурси; колко активно използва своята власт и ресурси, за да променя България.

В топ 30 влизат 14 политици и държавници, 12 личности от бизнеса и четирима от неправителствени организации с идеална цел. Средната възраст на най-влиятелните българи е 49 години. В класацията влизат четири жени. Като сектори от бизнеса най-силно  представени в списъка са банкирането, енергетиката и медиите.

Първите 10 в класацията на най-влиятелните българи са:

1. Бойко Борисов, министър-председател
2. Цветан Василев, Корпоративна търговска банка
3. Иво Каменов, "Химимпорт"
4. Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите
5. Росен Плевнелиев, президент на Република България
6. Огнян Донев, „Софарма“
7. Валентин Златев, "Лукойл България"
8. Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи
9. Красимир Гергов, КРЕС, "Пиеро 97"
10. Цветелина Бориславова, Българо-американска кредитна банка

Пълният списък с 30-те най-влиятелни българи е публикуван в специалното юбилейно издание на списанието. Класацията на Forbes на най-влиятелните българи ще бъде актуализирана всяка година.

ОЩЕ В БРОЯ:
Класация на най-богатите хора в света
Топ ченгето на Facebook
Как се управлява Лас Вегас?
H&M е тук, но защо чак сега?
Феноменът Лили Иванова

четвъртък, 1 март 2012 г.

Маги Малеева vs. Стоичков и политици vs. анализатори в класацията на Forbes за най-влиятелните българи


Как измерваме влиянието?

Защо в разширения ни списък от 60 личности попада Маги Малеева, а липсва Христо Стоичков?

Кои и колко политици и държавници се очертава да влязат в класацията топ 30 на най-влиятелните българи?

Защо в този списък сред богати предприемачи и влиятелни политици и държавници попадат личности от неправителствени организации с идеална цел като Георги Ангелов, Светла Костадинова, Иван Кръстев?


Отговорите на тези въпроси ще може те разберете от днешния ми разговор с Евгений Генчев по "Здравей, България" на Нова ТВ. Продължителността на участието ми е девет минути.

За топ 30 на най-влиятелните българи по bTV


Участвах в предаването "Преди обед" по bTV за предстоящата ни класация на най-влиятелните българи. Разговорът на Десислава Стоянова и Александър Кадиев с мен можете да гледате тук.

вторник, 28 февруари 2012 г.

петък, 24 февруари 2012 г.

Горивата са скъпи? Супер – нали това е целта



Публикуваме коментар на нашия постоянен колумнист Георги Ганев, който излезе във втория брой на Forbes България в края на април миналата година, но в момента е също толкова актуален и интересен.


Горивата са скъпи? Супер – нали това е целта

от Георги Ганев*

Напоследък много хора в България започнаха да протестират против повишаването на цените на горивата. При тези протести се описват доста драматични картини на последствията от това повишаване в посока спадаща стопанска дейност и оттам намаляващи реални доходи и обедняване.

Човек лесно може да си представи обратната връзка между цената на енергията и стандарта на живот. Ако си припомним, че и храната е енергия, нещата стават съвсем ясни.

Тук възниква въпросът защо напоследък енергията - и като горива, и като храна – поскъпва, при това не просто в парични единици, а относително - спрямо други блага. Елементарният отговор на този въпрос би бил повишена оскъдност. Логиката е: много народ, малко ресурси, в един момент те стават твърде кът и настъпва криза. В по-страшничките си варианти този традиционен малтусиански разказ е, че народът не само е много, но и нараства все по-бързо, а ресурсите не само са малко, но вече намаляват.

Един по-задълбочен поглед върху данните обаче налага сериозна ревизия на тази елементарна логика. Всъщност енергийните ресурси не намаляват. Човечеството никога в историята си не е произвеждало толкова храна, колкото днес. През последните десетилетия броят хронично недохранващи се хора непрекъснато намалява в абсолютни числа при растящо общо население. За пръв път в историята на homo sapiens цели общества започват да имат проблем не с твърде малко, а с твърде много храна.

Човечеството никога не е имало достъп до толкова много и толкова разнообразни други източници на енергия, колкото днес. При традиционните фосилни горива откритията и потенциалът за разработване на нови залежи не спират. Алтернативните източници на енергия все още са много по-скъпи, но и те се развиват. И всичко това става при непрекъснато подобряваща се енергийна ефективност на задоволяването на човешки нужди.

Погледнати от тази страна, скъпите храна и горива не се дължат на драматично увеличена оскъдност. Дължат се на нещо друго и не е трудно то да бъде забелязано. Това е подплатеното от определена идеология политическо решение на редица човешки общества да направят енергията скъпа. В тези общества около и над половината от крайната цена на традиционните енергоизточници са данъци и акцизи, които са изцяло политическо решение. Огромна част от поскъпването на основни храни в света през последните години може да бъде отдадена на заделянето на все по-съществени дялове от земеделските ресурси на планетата за производство на не-храни. Това заделяне е изцяло резултат на държавно-политическо стимулиране.

Причината за политическото решение енергията да поскъпва е една определена идеология, която буквално държи в плен политическите процеси в тези човешки общества. Това е идеология на две нива – първото, че интересът на „околната среда“ трябва да доминира над интересите на човеците, и, второто, че интересите на човеците вредят на интересите на „околната среда“ предимно чрез емисиите на въглероден двуокис. Вярата в тези две неща (и при двете вярата е много повече от строго проведената наука) означава, че трябва да се ограничават емисиите въглероден двуокис. Колкото по-ограничени, толкова по-добре – поне според ценностите на тази идеология.

След това наблюдение поскъпването на горивата става доста просто за обяснение. Единственият начин да се намалят емисиите въглероден двуокис е да се използва по-малко енергия, особено фосилна (макар и другите енергии също да са въглеродно интензивни заради нужните за тях технологии). Единственият начин хората да бъдат принудени в условията на поне привидна демокрация да ползват по-малко фосилна енергия е тя да бъде направена недостъпно скъпа. На възраженията, че скъпата енергия означава по-голяма бедност, отговорът е, че според формиращата политиките идеология дългосрочният интерес „опазване на околната среда“ доминира над краткосрочния интерес на хората да живеят по-добре.

Та динамиката на цената на горивата в последно време е отражение на набор от вдъхновени от определена идеология политически решения. И те дават резултат – целта бива постигната и горивата и храните поскъпват.

* Георги Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии

сряда, 15 февруари 2012 г.

Топ 30 на най-влиятелните българи

Forbes България ще представи за първи път в края на март своята класация на най-влиятелните българи, която ще актуализира всяка година. Това е първата подобна класация в България. Тя ще включва 30 личности от най-различни сфери.

Използвайки методологията на американските ни колеги от Forbes, които от много години класират най-влиятелните хора в света, ще обявим 30-те българи, които според нас имат най-голямо значение за страната. Основната ни цел е не да се изкажем от последна инстанция, а да поставим началото на дебат в обществото и дори на много спорове.

Даваме ви възможност да се включите в дебата и споровете около класацията на най-влиятелните българи във форума на forbesbulgaria.bg. Там е публикувана методологията на Forbes, както и примерен списък от 60 кандидати за класацията.

Подреждането на най-влиятелните българи е интересно интелектуално занимание и ако подходите отговорно ще видите, че е много по-трудно отколкото сте си представяли.

вторник, 31 януари 2012 г.

Forbes 11









Новият брой на Forbes България вече е на пазара. Темата от корицата му е посветена на Христо Илиев, главният изпълнителен директор на AG Capital, който споделя факторите, които са направили бизнеса му успешен.