Горивата са скъпи? Супер – нали това е целта

Публикуваме коментар на нашия постоянен колумнист Георги Ганев, който излезе във втория брой на Forbes България в края на април миналата година, но в момента е също толкова актуален и интересен.


Горивата са скъпи? Супер – нали това е целта

от Георги Ганев*

Напоследък много хора в България започнаха да протестират против повишаването на цените на горивата. При тези протести се описват доста драматични картини на последствията от това повишаване в посока спадаща стопанска дейност и оттам намаляващи реални доходи и обедняване.

Човек лесно може да си представи обратната връзка между цената на енергията и стандарта на живот. Ако си припомним, че и храната е енергия, нещата стават съвсем ясни.

Тук възниква въпросът защо напоследък енергията - и като горива, и като храна – поскъпва, при това не просто в парични единици, а относително - спрямо други блага. Елементарният отговор на този въпрос би бил повишена оскъдност. Логиката е: много народ, малко ресурси, в един момент те стават твърде кът и настъпва криза. В по-страшничките си варианти този традиционен малтусиански разказ е, че народът не само е много, но и нараства все по-бързо, а ресурсите не само са малко, но вече намаляват.

Един по-задълбочен поглед върху данните обаче налага сериозна ревизия на тази елементарна логика. Всъщност енергийните ресурси не намаляват. Човечеството никога в историята си не е произвеждало толкова храна, колкото днес. През последните десетилетия броят хронично недохранващи се хора непрекъснато намалява в абсолютни числа при растящо общо население. За пръв път в историята на homo sapiens цели общества започват да имат проблем не с твърде малко, а с твърде много храна.

Човечеството никога не е имало достъп до толкова много и толкова разнообразни други източници на енергия, колкото днес. При традиционните фосилни горива откритията и потенциалът за разработване на нови залежи не спират. Алтернативните източници на енергия все още са много по-скъпи, но и те се развиват. И всичко това става при непрекъснато подобряваща се енергийна ефективност на задоволяването на човешки нужди.

Погледнати от тази страна, скъпите храна и горива не се дължат на драматично увеличена оскъдност. Дължат се на нещо друго и не е трудно то да бъде забелязано. Това е подплатеното от определена идеология политическо решение на редица човешки общества да направят енергията скъпа. В тези общества около и над половината от крайната цена на традиционните енергоизточници са данъци и акцизи, които са изцяло политическо решение. Огромна част от поскъпването на основни храни в света през последните години може да бъде отдадена на заделянето на все по-съществени дялове от земеделските ресурси на планетата за производство на не-храни. Това заделяне е изцяло резултат на държавно-политическо стимулиране.

Причината за политическото решение енергията да поскъпва е една определена идеология, която буквално държи в плен политическите процеси в тези човешки общества. Това е идеология на две нива – първото, че интересът на „околната среда“ трябва да доминира над интересите на човеците, и, второто, че интересите на човеците вредят на интересите на „околната среда“ предимно чрез емисиите на въглероден двуокис. Вярата в тези две неща (и при двете вярата е много повече от строго проведената наука) означава, че трябва да се ограничават емисиите въглероден двуокис. Колкото по-ограничени, толкова по-добре – поне според ценностите на тази идеология.

След това наблюдение поскъпването на горивата става доста просто за обяснение. Единственият начин да се намалят емисиите въглероден двуокис е да се използва по-малко енергия, особено фосилна (макар и другите енергии също да са въглеродно интензивни заради нужните за тях технологии). Единственият начин хората да бъдат принудени в условията на поне привидна демокрация да ползват по-малко фосилна енергия е тя да бъде направена недостъпно скъпа. На възраженията, че скъпата енергия означава по-голяма бедност, отговорът е, че според формиращата политиките идеология дългосрочният интерес „опазване на околната среда“ доминира над краткосрочния интерес на хората да живеят по-добре.

Та динамиката на цената на горивата в последно време е отражение на набор от вдъхновени от определена идеология политически решения. И те дават резултат – целта бива постигната и горивата и храните поскъпват.

* Георги Ганев е програмен директор на Центъра за либерални стратегии