понеделник, 16 юли 2012 г.

Референдум за „Белене“? Прекрасно, но ако е истински




Тъй като темата за АЕЦ "Белене" отново е актулна, публикуваме един прекрасен текст на нашия колумнист Георги Ганев*, който излезе в миналогодишния юлски брой на Forbes България. 

Референдум за „Белене“? Прекрасно, но ако е истински

Десетилетие след възкръсването на проекта АЕЦ „Белене“, изглежда, сякаш той достига важен момент на вземане на решение. Възможните посоки на решението са три. България може да приеме най-после, че отказването от изглеждащия все по-неизгоден проект не може да е безплатно, да плати цената и да прекрати проекта в този му вид. България може да реши, че при всички значителни недостатъци на проекта в сегашния му вид все пак плюсовете надделяват над минусите, и окончателно да се ангажира с него. Накрая, България може да продължи да протака със стародавната българска надежда, че някой друг или нещо друго ще вземе решението вместо нея.

Привидно или не, моментът наистина прилича на решителен и напълно естествено всякакви лобита, интереси  и позиции се активираха. Сред най-активно лансираните идеи е предложението въпросът да се реши от крайния български суверен – народа – на референдум. Набор от социологически сондажи показва, че подобен референдум е желан от сериозно мнозинство от респондентите.

Аргументите в полза на идеята са сериозни. Става въпрос за стратегически важен проект с дългосрочен хоризонт на действие, който ще засегне широки кръгове от обществото най-малкото чрез значението си за бъдещата сигурност и цена на доставките на електричество. Логично е българските граждани да имат активно мнение по въпроса и един от най-демократичните начини то да повлияе на решението на държавата е хората да бъдат питани пряко. Референдумът според теориите за обобщаване на обществените предпочитания е механизъм, който превъзхожда косвеното обобщаване чрез избори и народни представители, когато става въпрос за прост утвърдителен или отрицателен отговор на ясна дилема.

Цялата тази политологическа и социологическа логика има един сериозен проблем. Тя изцяло изпуска от вниманието си другата страна на целия този огромен проект. А тя е, че става въпрос за бизнес начинание. Този елементарен факт е от огромно значение. Причината е съвсем проста – когато става въпрос за стопанска дейност, човечеството отдавна е изобретило механизъм за обобщаване на предпочитания, който във всяко едно отношение и с много превъзхожда всякакви политически механизми. Нарича се пазар.

Пазарът превъзхожда политическото допитване в две изключително важни отношения. Първо, пазарът дава възможност на всеки гражданин не само да заяви дали предпочита една алтернатива пред друга, а и колко точно я предпочита – колкото повече иска нещо човек, толкова повече е готов да плати за него. Така пазарите обобщават не само посоката, но и интензивността на обществените предпочитания.

Второ, пазарът е механизъм, при който се носи пряка отговорност за решенията и тази отговорност е персонализирана. Ако човек инвестира парите си в даден проект, който се  окаже неудачен, той губи парите си. Някой, който не е инвестирал, не губи или поне със сигурност не толкова. Докато при политическото вземане на решение парите се вземат от всички данъкоплатци, дори от противниците на проекта. Така чрез политическите механизми всъщност се оказва възможно привържениците на проекта да поемат рискове за сметка на неговите противници и съответно да носят по-малка отговорност за решението си. Това е очевидна покана за бизнес опортюнизъм и създава условия за вземане на дългосрочно неоптимално решение.

Когато проектът АЕЦ „Белене“ се погледне от неговата бизнес страна, тогава идеята за референдум продължава да е прекрасна, но вече става въпрос за друг вид референдум. Нека патроните на проекта просто пуснат всенародна подписка за акции в това бизнес начинание по вече добре разработените механизми за първично предлагане на ценни книжа. Нека в проспекта на предложението бъдат включени всички финансови разчети, бъдат обсъдени всички рискови, всички плюсове и минуси. Нека също така стане ясно, че държавата не поема каквито и да било ангажименти към продукцията, която тази евентуална централа ще бълва. Нека хората, които искат да има централа, демонстрират това на дело, не на думи пред анкетьор на социологическа агенция, като дадат пари за нея. Нека тези, които страшно много искат да има централа, да дадат много пари. Както се казва, по делата им ще бъдат познати. Нека, от друга страна, нежелаещите да има централа не дават никакви пари. 

Ако се събере достатъчно капитал, то това ще е решение, взето по възможно най-съвършения начин, измислян някога от човечеството. Ако не се събере, тогава ще е ясно, че делата са по-важни от думите. Ето това е истински референдум по един бизнес проект.

* Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии

петък, 6 юли 2012 г.

Forbes България спечели награда "Заедно"



Фондация „Работилница за граждански инициативи” връчи са седма поредна година своите награди за благотворителност "Заедно". Forbes България спечели награда в категорията за печатни медии "за поредицата портрети на индивидуални дарители в България, с фокус върху смисъла на това успели хора да правят благотворителност и за класация, която подрежда топ-дарителите в България от миналото до наши дни".

Ето какво каза главният редактор на Forbes България при получаването на наградата: "В интервю за Forbes Урън Бъфет, един от най-богатите хора в света, каза, че му е по-трудно да дарява, отколкото да печели пари, защото за благотворителност се дава там, където всички преди това да се провалили. За да се дарява умно е нужно специфично знание. А мисията на Forbes е да разпространява знание, включително за благотворителност. Благодаря на организаторите на наградите и на Българския дарителски форум за това, че забелязаха нашите усилия в сферата на благотворителността."

А ето и останалите наградени:
Най-добра кампания на НПО – Младежки обществен съвет „Тунджа”
Най-ефективна кампания – VIVACOM
Най-добро сътрудничество между бизнес и НПО –SAP и Екообщност
Частен дарител с кауза – Георги Стоименов
Най-добра кампания –  Райфайзен
Млад благотворител - Мартин Йорданов и Георги Йорданов
Журналист от печатна медия - Зорница Стоилова и Люба Йорданова, в. „Капитал”
Електронна медия - mediapool
Журналист от електронна медия - Добрина Чешмеджиева, БНТ

понеделник, 2 юли 2012 г.

Печалби от чисто и зелено


Публикувахме този текст на макроикономиста и колумнист на Forbes Георги Ганев в нашия специален брой, който излезе на 10 ноември 2010 г. Днес го качваме в блога, защото звучи много актуално в контекста на случващото се в българската енергетика. 

Печалби от чисто и зелено
Зеленият бизнес ще расте бързо, но няма гаранция, че идеята, организацията или технологията на отделния предприемач ще бъде печеливша

от Георги Ганев, програмен директор, Център за либерални стратегии

Развитията около вършенето на „зелени“ неща в последно време са много динамични и разнопосочни. Причините са три. Първо, настъпиха и непрекъснато настъпват промени в знанието по въпросите на сложните връзки между хората и околната среда. Второ, самите предпочитания на хората по отношение на околната среда се промениха и се променят. Трето, технологиите се развиват.

Следствието от всеки един от тези три процеса е все по-осезаемото превръщане на „чистото и зеленото“ в поле за добър и печеливш бизнес. Това твърдение обаче на този етап остава неизбежно абстрактно и неясно. Изключително неразумно и опасно е отсега да се правят предвиждания за това кои конкретни бизнеси ще се окажат истински добрите и печелившите в тази област в дългосрочен план. Това може да бъде илюстрирано с всеки един от споменатите три процеса.

През последните години на миналия век и първите на настоящия нещата със знанието на хората по отношение на връзката човек-природа станаха доста прости. Появи се една тотално доминираща тема, която, без да отнема от значението на всички останали теми, просто ги избута в ъгъла. Това беше темата „глобално затопляне“, впоследствие променила името си на „климатични промени“. След протокола от Киото от 1997 г. за всеки, който би искал не просто да е в помощ на природата, а и да го прави като бизнес, стана ясно, че парите са във въглеродния диоксид във всякакви негови форми. При това парите бяха едновременно огромни по размер и в голяма степен лишени от нормалните рискове на пазара, защото се харчеха от правителства и бяха финансирани от събирани със силата на държавната принуда данъци. За големия бизнес парите на държавата винаги са били значително по-лесно достъпни от парите на кое да е отделно човешко семейство.

Тази доминация на въглеродния дневен ред в знанието и решенията на човечеството по оста човек-природа приключи изключително бързо в рамките само на една година. Цената на въглеродните емисии на американския пазар е ефективно нула, тази в Европа се крепи единствено на вече въведените на ниво ЕС драконовски регулации, но е все по-вероятно те да бъдат подлагани в близкото бъдеще на сериозни ревизии. Все по-трудно ще става данъкоплатците да бъдат убеждавани в нуждата от изливане на държавни пари в изследвания, технологии и т.н. с цел намаляване на въглеродните емисии и все повече подобни начинания ще трябва да стават частен инвестиционен риск. Причината е промяна в знанието по темата. То се промени дотолкова, че в дневния ред на влиятелни международни форуми вече присъства обсъждане на темата не за глобалното затопляне, а за… глобалното захлаждане (тази тема е точка 8 от официално обявения дневен ред на годишната среща на Групата Билдерберг за 2010 г. в испанския град Ситгес, състояла се през юни). Вече никак не е толкова ясно, колкото беше само преди две години, че човекът причинява някакво осезаемо затопляне на планетата чрез своя принос към въглеродните емисии. Нещата с връзката човек-природа по отношение на климата се оказаха много по-сложни, нелинейни, неизвестни, непрогнозируеми, докато ставаше все по-ясно, че нещата с политиките в тази област са били тежко манипулирани на ниво голяма политика и големи пари. Че човекът влияе върху природата и върху климата е вън от съмнение, но вече високомерното убеждение, че знаем точно как става това, изчезна и човечеството е обратно при черната дъска. Затова нито една от днес съществуващите политики по повод отношението човек-природа не може да бъде сигурна в своето бъдеще и всеки бизнес, който залага наличието на тези политики в своята стратегия за печалби, поема риск.

Паралелно с намаляване на усещането за знание по темата човек-природа обаче тече неумолим процес на промяна на чувствителността и на предпочитанията на хората спрямо природата и тяхното място в нея. Все повече и все по-платежоспособни хора демонстрират явна готовност да плащат, за да са убедени, че вредят възможно най-малко. Този аспект на природните ресурси, който за кратко може да бъде наречен чисто и зелено, става все по-осъзнато ценен за много хора. Те ценят органични материали, незамърсяващи технологии, възможности за рециклиране и за пестене на ресурсите. Това означава, че са готови да плащат за тях, изправени пред избор между алтернативи. За разлика от финансирания чрез данъци и субсидии екологичен бизнес тази нова пазарна ниша е напълно доброволна и поради това със сигурност много по-близка до оптимума за общественото благосъстояние в дългосрочен план. И всички индикации са, че през идния век парите, които хората ще са готови да плащат за чисто и зелено, ще растат скокообразно. Този изключителен плюс обаче е балансиран от важен минус.

Чистото и зеленото е огромна, необятна бизнес възможност за създаване и пласиране на потребителски продукт като цяло, но за всяка фирма поотделно е рискова и несигурна. От една страна, самите предприемачи могат да развиват и обогатяват тази вече утвърдена тенденция на растящо потребителско търсене за чисто и зелено. От друга обаче, развитието на нишата ще изисква сериозни инвестиции в по-нататъшното изграждане на тази потребителска култура, като това ще трябва да става в условията на традиционната пазарна конкуренция и никой отделен бизнесмен няма гаранция, че именно неговата идея или организация ще се окаже печеливша.

Точно същата перспектива стои и пред развитието на свързаните с чистото и зеленото технологии. Не е ясно кой ще се окаже печелившият на пазара на XXI век. Дали това ще са соларни нанотехнологии, ядрената енергетика, микроенергията, биогоривата от N-то поколение, изолации, технологии за рециклиране или за акумулиране на енергия или нещо, за което в момента дори не можем да се сетим, никак не е ясно. Възможно е всичко това да се развие по малко, възможно е, както с петрола, един източник и дадена технология да доминират. Сигурно е, че ще има огромно развитие и че човечеството ще произвежда все повече богатство с все по-малък разход на природни ресурси в най-широкия смисъл. Сигурно е, че това ще става на базата на гигантско развитие на нови технологии. Но кой точно ще печели, няма как да се знае отсега.

И така, ясно е, че чистото и зеленото са едни от най-обещаващите бизнес възможности на идния век. Знанието, предпочитанията на хората и технологиите се развиват по начин, който неминуемо ще означава много богато поле за изява. Но сложността на процесите изисква едно важно признание и уточнение: всеки, който днес иска да печели от чистото и зеленото, трябва да е наясно, че навлиза в това обещаващо поле на свой собствен риск.