понеделник, 16 юли 2012 г.

Референдум за „Белене“? Прекрасно, но ако е истински




Тъй като темата за АЕЦ "Белене" отново е актулна, публикуваме един прекрасен текст на нашия колумнист Георги Ганев*, който излезе в миналогодишния юлски брой на Forbes България. 

Референдум за „Белене“? Прекрасно, но ако е истински

Десетилетие след възкръсването на проекта АЕЦ „Белене“, изглежда, сякаш той достига важен момент на вземане на решение. Възможните посоки на решението са три. България може да приеме най-после, че отказването от изглеждащия все по-неизгоден проект не може да е безплатно, да плати цената и да прекрати проекта в този му вид. България може да реши, че при всички значителни недостатъци на проекта в сегашния му вид все пак плюсовете надделяват над минусите, и окончателно да се ангажира с него. Накрая, България може да продължи да протака със стародавната българска надежда, че някой друг или нещо друго ще вземе решението вместо нея.

Привидно или не, моментът наистина прилича на решителен и напълно естествено всякакви лобита, интереси  и позиции се активираха. Сред най-активно лансираните идеи е предложението въпросът да се реши от крайния български суверен – народа – на референдум. Набор от социологически сондажи показва, че подобен референдум е желан от сериозно мнозинство от респондентите.

Аргументите в полза на идеята са сериозни. Става въпрос за стратегически важен проект с дългосрочен хоризонт на действие, който ще засегне широки кръгове от обществото най-малкото чрез значението си за бъдещата сигурност и цена на доставките на електричество. Логично е българските граждани да имат активно мнение по въпроса и един от най-демократичните начини то да повлияе на решението на държавата е хората да бъдат питани пряко. Референдумът според теориите за обобщаване на обществените предпочитания е механизъм, който превъзхожда косвеното обобщаване чрез избори и народни представители, когато става въпрос за прост утвърдителен или отрицателен отговор на ясна дилема.

Цялата тази политологическа и социологическа логика има един сериозен проблем. Тя изцяло изпуска от вниманието си другата страна на целия този огромен проект. А тя е, че става въпрос за бизнес начинание. Този елементарен факт е от огромно значение. Причината е съвсем проста – когато става въпрос за стопанска дейност, човечеството отдавна е изобретило механизъм за обобщаване на предпочитания, който във всяко едно отношение и с много превъзхожда всякакви политически механизми. Нарича се пазар.

Пазарът превъзхожда политическото допитване в две изключително важни отношения. Първо, пазарът дава възможност на всеки гражданин не само да заяви дали предпочита една алтернатива пред друга, а и колко точно я предпочита – колкото повече иска нещо човек, толкова повече е готов да плати за него. Така пазарите обобщават не само посоката, но и интензивността на обществените предпочитания.

Второ, пазарът е механизъм, при който се носи пряка отговорност за решенията и тази отговорност е персонализирана. Ако човек инвестира парите си в даден проект, който се  окаже неудачен, той губи парите си. Някой, който не е инвестирал, не губи или поне със сигурност не толкова. Докато при политическото вземане на решение парите се вземат от всички данъкоплатци, дори от противниците на проекта. Така чрез политическите механизми всъщност се оказва възможно привържениците на проекта да поемат рискове за сметка на неговите противници и съответно да носят по-малка отговорност за решението си. Това е очевидна покана за бизнес опортюнизъм и създава условия за вземане на дългосрочно неоптимално решение.

Когато проектът АЕЦ „Белене“ се погледне от неговата бизнес страна, тогава идеята за референдум продължава да е прекрасна, но вече става въпрос за друг вид референдум. Нека патроните на проекта просто пуснат всенародна подписка за акции в това бизнес начинание по вече добре разработените механизми за първично предлагане на ценни книжа. Нека в проспекта на предложението бъдат включени всички финансови разчети, бъдат обсъдени всички рискови, всички плюсове и минуси. Нека също така стане ясно, че държавата не поема каквито и да било ангажименти към продукцията, която тази евентуална централа ще бълва. Нека хората, които искат да има централа, демонстрират това на дело, не на думи пред анкетьор на социологическа агенция, като дадат пари за нея. Нека тези, които страшно много искат да има централа, да дадат много пари. Както се казва, по делата им ще бъдат познати. Нека, от друга страна, нежелаещите да има централа не дават никакви пари. 

Ако се събере достатъчно капитал, то това ще е решение, взето по възможно най-съвършения начин, измислян някога от човечеството. Ако не се събере, тогава ще е ясно, че делата са по-важни от думите. Ето това е истински референдум по един бизнес проект.

* Георги Ганев е програмен директор в Центъра за либерални стратегии

Няма коментари:

Публикуване на коментар