Колко стабилна е българската банкова система

Публикувахме този текст в бр. 10 на Forbes. Сега ви го представяме в блога, тъй като и в момента е много актуален.

Колко стабилна е българската банкова система
Буфери срещу лоши кредити и кризи

От Георги Ангелов

Световната финансова криза през 2008 г. започна в банковата система на САЩ и след това се разпространи в много други страни. Учудващо за някои, банковата система в България не беше повалена от кризата – защото залагаше на по-традиционни финансови услуги. Сега отново банковите системи в някои страни са разклатени, същото се случва и с немалко правителства в Европа. Как стои българската банкова система?

Токсични активи и кризата от 2008 г.

За разлика от други банкови системи българската има по-традиционен модел на работа и съответно никога не е инвестирала големи средства и не е насочвала внимание към сложни и рискови инструменти и деривативи. Когато цените на подобни инструменти в САЩ рухнаха, много финансови институции отчетоха големи загуби и някои бяха спасени от правителствата заради липса на достатъчно капитал. Българската банкова система не беше засегната, защото нямаше такива „токсични“ активи, а в същото време имаше достатъчно капитал и ликвидност, за да остане стабилна през месеците на турбуленции.

Според едно от твърденията от онова време „щом в Америка фалират банки, значи няма как и тук да не стане същото“. Така или иначе не се случи – финансовата криза от 2008 и 2009 г. премина и засегна само тези банкови системи, които бяха неподготвени.

Рецесия и лоши кредити

Последва икономическата рецесия, която започна да се отразява на банките индиректно, заради увеличаването на лошите кредити. България също не е изключение и обемът на лошите кредити тук също се увеличи. Възниква въпросът какво ниво лоши кредити може да понесе системата без рискове за стабилността й?

Към края на третото тримесечие на 2011 г. лошите кредити (тези, които не се обслужват над 90 дни) възлизат на 7.95 млрд. лв., което е 14.45% от обема на отпуснатите кредити на граждани и фирми. Това число обаче не е достатъчно, за да разберем ситуацията – една банкова система може да има проблеми и при ниско ниво на лоши кредити, ако няма достатъчно капитал и буфери. Или обратно. Затова трябва да погледнем по-дълбоко.

Голяма част от лошите кредити вече са провизирани или обезценени, т.е. за тях са заделени средства директно от капитала на банката или индиректно чрез финансовия резултат. Общият размер на провизиите и обезценките за лоши кредити е 5.6 млрд. лв. Тези лоши кредити не могат повече да навредят на банките, дори нищо да не бъде събрано от тях. Всъщност, ако част от тези лоши кредити се съберат, това ще се отрази позитивно, тъй като ще увеличи капитала и финансовите резултати.

Друга част от кредитите са обезпечени с недвижими имоти и други активи. Тук има сериозни изисквания – недвижими имоти се признават за обзпечения само ако има първа ипотека и застраховка, като се признават на 50% от цената. В допълнение, обезпеченията се признават само за 12 месеца, т.е. банките имат толкова време, за да се освободят от тях или да заделят провизии и обезценки.

От общата сума на лошите кредити, ако извадим обезценките, провизиите и обезпеченията, ще получим нетен размер на лошите кредити от най-много 0.7 млрд. лв. Това е около 1.1% от всички кредити и е сравнително малък обем. За сравнение, капиталът на банковата система нетно е над 9 млрд. лв. Но тези лоши кредити няма да останат непокрити – ако не започнат да се обслужват, банките имат до 90 дни да ги покрият чрез провизии и обезценки.

Буфери

Като цяло досега натрупаните лоши кредити не представляват сериозен риск за банковата система. Но какви са буферите срещу бъдещи лоши кредити?

Най-големият буфер е капиталът на банковата система, който е 9.2 млрд. лв. нетно, или 17.8% - много над нивата в проблемните страни. В ЕС наскоро решиха да изискват 9% капитал от банките, а в България те вече имат двойно повече.

Другите буфери срещу лоши кредити са свързани с финансовия резултат на банковата система, който позволява да се поемат обезценки от 1-2 млрд. лв. годишно. Новият капитал от акционерите и рекапитализацията на чистите печалби носят растеж на капитала от около 500 млн. лв. годишно. При нужда акционерите могат да внесат и повече нов капитал, защото в противен случай биха могли да загубят управлението на банката си и тя да бъде поета от нови акционери.

Като цяло буферите за момента растат по-бързо от лошите кредити, което е индикатор за подобряване на устойчивостта на системата.

Механизми за стабилност

Важен индикатор за стабилност на банковата система е ликвидността й, т.е. колко парични средства притежават банките във всеки един момент (плюс други активи, които лесно могат да се превърнат в пари). Българската банкова система по традиция поддържа високи нива на ликвидност – към края на третото тримесечие на 2011 г. ликвидните активи са 17 млрд. лв., което е почти 26% коефициент на ликвидност.

В допълнение, от началото на кризата насам банките се обърнаха към българските вложители и развиват местния депозитен пазар, който им осигурява увеличаващ се приток на средства. Новите кредити се финансират изцяло с местни депозити, което прави системата независима от външните финансови пазари, което е позитивен знак в сегашната международна среда. Спестяванията на българските граждани и фирми осигуряват ресурс за финансиране на икономиката дори при липса на приток на чужди кредити.

Освен наличието на достатъчна ликвидност в банките, друг механизъм срещу възникване на паника е застраховането на депозитите. До 100 хил. евро средства на човек във всяка банка са защитени от държавата – и това е реална гаранция, доколкото страната ни не е фалирала, има нисък дълг и 5 млрд. лв. фискален резерв. Има и специален фонд за гарантиране на влоговете, в който има 1.3 млрд. лв., а след няколко месеца ще достигнат 1.5 млрд. лв. (плюс още средства от държавата при нужда). Отделно БНБ има собствени средства на управление „Банково“ от почти 6 млрд. лв., които може да се ползват за потушаване на системна криза.

Буфер, действащ още преди да се стигне до горните фондове, е привличането на средства от акционерите. Те имат стимул да подпомагат своята банка при нужда, защото в противен случай могат да загубят репутацията си по света. Още повече че БНБ има право да смени ръководството на банка и да привлече нови акционери, ако старите не се справят – т.е. акционерите могат да загубят банката си и всичко, което са вложили в нея, ако не й помогнат при нужда. А това е много силен стимул за правилни действия. Ако това не сработи, акционерите се сменят и новият акционер увеличава капитала на банката, което сме го виждали.

Механизмите за стабилност са достатъчно много, за да осигуряват възможности за адекватна реакция дори при неочаквани и тежки събития. В същото време дизайнът на механизмите е такъв, че тежестта пада основно върху акционерите на банките, което намалява рисковете за държавния бюджет.

Георги Ангелов е старши икономист в Институт Отворено общество