Балтийският тигър

Представяме ви поредния текст от специалното годишно издание на Forbes България - вдъхновяваща история за Естония, разказана от Георги Ангелов. Дано този текст стигне до много хора, включително взимащи политически решения.  

Балтийският тигър

Каква е рецептата за естонското икономическо чудо?

Георги Ангелов

Естония, както и останалите балтийски страни беше тежко ударена от финансовата и икономическата криза. Въпреки това естонското правителство успя да организира и приложи смели антикризисни мерки, справи се с бюджетния дефицит и дори постигна членство в Еврозоната, неща, които се определяха като невъзможни от много наблюдатели. Чуждите инвестиции в Естония започнаха рязко възстановяване още преди края на 2009 г., рисковите премии и лихвите намаляват, индустрията отчита най-висок растеж в сравнение с всички страни от ЕС, БВП също отбелязва здравословен растеж през 2010 г.

Както в добрите времена, така и във времена на тежка криза Естония успя да защити имиджа си на балтийски тигър, да опровергае критиците и да постигне неща, смятани за невъзможни. Каква е рецептата за естонското изключение?

Малко история

Както българите, естонците също се гордеят с хилядолетна история. През голяма част от историята си естонците са били част от големите империи в региона. Бидейки на ръба между Изтока и Запада, Естония постоянно е била място на военни действия (включително кръстоносен поход през XIII век, който християнизира балтийските земи) . През XVI век реформацията побеждава в Естония и тя става земя на лутеранската (т.е. класическата протестантска) църква.

По време на шведското владичество през XVII век е основан първият университет в Тарту – за който естонците се гордеят, че е основан четири години преди Харвард. Отварят се и много начални училища и естонците са с едно от най-високите нива на грамотност. В началото на XVIII век Русия завладява Естония (и затваря университета).

Балтийските немци, аристокрацията в балтийските страниq имат голямо влияние в Русия – множество министри, генерали и други висши длъжности се заемат от тях в продължение на два века. Това позволява известна независимост на балтийските провинции на Руската империя, дори в началото на XIX век отново е отворен университетът в Тарту. Естония се развива като нация с вестници, театър, култура и дори опитите за русификация в края на XIX век се провалят.

Независимостта на Естония е провъзгласена през 1918 г., в края на Първата световна война. Новата комунистическа власт в Русия обаче има други намерения – тя иска да „изнася” революция на Запад чрез военни действия. Литва и Латвия са завладени от Червената армия и идва ред на Естония. Естонците обаче побеждават Червената армия, побеждават и немската балтийска армия и по този начин извоюват независимостта си. През 30-те години Естония има един от най-високите темпове на икономически растеж в Европа.

През Втората световна война Естония попада в СССР, значителна част от населението е избито или депортирано в Сибир – за 15 години Естония губи почти една трета от населението си, а почти 400 хил. руски колонисти са заселени в страната. Въпреки това десетилетия наред десетки хиляди „горски братя” се борят срещу съветската власт. И още по-важно – естонците не позволяват русификация на страната, запазват своя език, културнаjd ir идентичност, желаниеjf за независимост. През цялото време Естония е една от най-развитите части на СССР, но естонците виждат все по-голямото си изоставане от Запада (естонците могат да гледат съседната финландска телевизия). По време на опита за преврат в СССР през август 1991 г. Естония и другите балтийски страни обявяват независимост.

Смелост в икономическата политика

Не само в политиката естонците проявяват смелост и не се съобразяват с външни авторитети. В икономическата политика това е още по-видимо.

Естония въвежда валутен борд през 1992 г. – като това се случва въпреки опозицията от страна на Международния валутен фонд и външните капацитети. МВФ се опитва да убеждава Естония да запази руската рубла, смятайкиq че руските реформи скоро ще подобрят ситуацията в Русия (нещо, в което естонците се съмняват). Шведски и други чужди съветници твърдят, че няма никакъв начин една нововъведена естонска валута да стане конвертируема и стабилна. Естонците все пак решават да въведат валутен борд – въпреки силния натиск против. Валутният борд се оказва пълен успех и служи изключително добре на Естония близо 20 години.

Естонците още от началото ползват чуждия опит, но след внимателно и задълбочено изучаване. Например още от началото ползват Западна Германия като модел – но не точно Германия от 80-те години, а Германия по време на икономическото чудоq започнало в края на 40-те години с реформите на Лудвиг Ерхард. Лудвиг, който въвежда т.нар. социална пазарна икономика, която въпреки името си като мащаб и радикализъм на реформите е подобна на „шоковата терапия” според сегашния речник. Естонците имат висока и амбициозна цел - да повторят немското икономическо чудо и бързо да настигнат нивата на благосъстояние в Западна Европа.

По отношение на данъчната политика Естония проявява не по-малък радикализъм. Докато някои чужди съветници прокламират високи данъци и голямо държавно преразпределение, естонското правителство решава да направи точно обратното – намалява данъците и въвежда плосък данък, първи в Европа. Въвежда се и нулев данък върху реинвестираната печалба, отново иновация за цяла Европа. Премахнати са митата и акцизите и е освободена външната търговия, като причината е не просто увеличаване на конкуренцията и растежа, но и премахване на възможностите за контрабанда и създаване на мафиотски структури.

С тази цел е затворена вратата за мръсни пари в банковата система, а неефективните банки и тези без достатъчно капитал са оставени да фалират. Това въвежда дисциплина в сектора, постепенно навлизат западни банки, а организираната престъпност няма влияние във финансовия сектор. Отново радикално решение, което малко други страни от региона имаха смелост да приложат – поради което платиха тежка цена при банковите кризи, които последваха.

В стопанския сектор се прилага също радикален подход – либерализация на икономиката и процедура по фалит за тези компании, които не се адаптират. В началото много компании се опитват да получат субсидии както по времето на социализма, но правителството е твърдо и отрязва всички подобни опити. Мениджърите на компании имат ясен избор - или се адаптират, или загиват – и това е огромен стимул за действие. В резултат на това повечето компании наистина се адаптират към правилата на пазарната икономика. И тук естонците още от началото успяват да наложат пазарни правила, които други страни от региона не успяват да въведат напълно много години след това. Това спестява огромни разходи за естонския бюджет, които вместо да се насочват към неефективни субсидииq могат да отидат за ефективни дейности и намаляване на данъците.

В приватизацията Естония се учи от грешките на другите страни от региона и възприема най-добрия модел. Директор на приватизацията е бивш мениджър на шведската група ABBA. Процесът е сравнително бърз и привлича значими инвестиции. Радикално се действа и в социалната политика – безработните се насърчават, обучават и подпомагат да започват собствен бизнес, вместо да разчитат на високо социално подпомагане от държавата (която в началото на прехода въобще няма ресурси за това).

Две кризи – един премиер

През 1992 г. властта в Естония печели дясната християндемократическа партия, която избира 32-годишния историк Март Лаар за премиер на страната. Соц-икономиката потъва, кризата е тежка, бюджетът е с дефицит, необходими са спешни мерки.

И правителството проявява необходимия кураж, за да ги предприеме. След много усилия бюджетният дефицит – който в първоначалния бюджет е близо 50% - е премахнат, а данъчните ставки са намалени. Парламентът приема балансиран бюджет за 1993 г. Това, заедно с въвеждането на валутния борд в средата на 1992 г., полага основите на макроикономическата стабилност.

Именно на това правителство се налага да вземе и други тежки решения – да въведе дисциплина в икономиката, като отреже субсидиите, и да не спасява нито банки, нито предприятия, които трябва да се научат да оцеляват сами. То трябва да се пребори и със съветската номенклатура и да я замени с млади хора, които имат куража да водят Естония напред. В допълнение това правителство трябва да приеме и необходимите закони за въвеждането на върховенството на закона, включително да създаде и укрепи съдебната система, да се приеме икономическото и банковото законодателство. В същото време да се подготви и започне приватизацията, да извърши данъчна реформа и намаление на данъците, да създаде и укрепи армията, да уреди изтеглянето на руските войски и т.н.

Правителството се справя успешно и през 1993 г. е постигнат икономически растеж от 8.4%, сравним с първите години на немското икономическо чудо. Това продължава и при следващото правителство, съставено през 1995 г., което продължава в основни линии политиката, особено що се отнася до фискалната консервативност и важните мерки, макар и да не прави особено радикални реформи.

Азиатската и руската финансова криза обаче влошават ситуацията и през 1999 г. икономиката е в рецесия, бюджетът отчита дефицит, чуждите инвестиции спадат, в западните медии историите за „икономическото чудо” в Естония се заменят от истории за „топящото се чудо”. След изборите през тази година се съставя правителство, отново водено от Март Лаар и подкрепено от няколко политически партии.

Правителството на Март Лаар отново действа решително и намалява рязко държавните разходи, за да намали дефицита и да възстанови доверието в естонската икономика. В бюджета за 2000 г. е необходимо ново намаление на разходите, за да балансира бюджетът и да се даде възможност за намаляване на данъците. Всички тези смели решения възстановяват репутацията на Естония като икономически тигър и високият икономически растеж се завръща.

От 2008 г. Естония отново е в икономическа криза, отново привнесена отвън. Правителството пак действа решително и намалява бюджетните разходи през 2009 г., съкращавайки драстично бюджетния дефицит. Множество реформи са задвижени (включително вдигане на пенсионната възраст), покрити са критериите и е осигурено членство в Еврозоната. Чуждите инвестиции се увеличават бързо, икономиката се възстановява бързо през 2010 г. И този път Март Лаар има участие в излизането от кризата - този път не е премиер, но е лидер на партията - коалиционен партньор в правителството. В момента двете управляващи партии се радват на огромна подкрепа, като заедно събират доверието на над 57% от естонските граждани. Кой казва, че избирателите не подкрепят реформите?