Електрони вместо бюрократи

Ако случайно не сте обърнали внимание на този текст от първия месечен брой на българския Forbes, ви препоръчвам да го прочетете. Използвам случая да се извиня на Георги Саракостов, че поради техническа грешка в списанието е пропуснато първото изречение. 

Електрони вместо бюрократи

 

от Георги Саракостов

 

Постулатът за демокрацията – че е ужасна форма на управление, но по-добра не е измислена, подканва да признаем проблемите и да търсим решения.

 

Проблемите са сериозни.

 

Виждаме как законодателното многословие се превръща във все по-коварна джунгла от често несъгласувани норми. Приемането на нови правила започва да води до повече неудобства и по-малко предсказуемост за хора и фирми.   

 

Административната неефективност се прикрива с помпозни стратегии и програми. Резултатите са разочарование, объркване и обезверяване.

 

Политици подклаждат озлобление сред недоволни избиратели в опит да им се харесат, да бъдат избрани, да овладеят послушните държавни структури и да ги използват за осъществяване на тайни амбиции, задълбочавайки недоволството.

 

Като основен източник на проблемите се сочат недостатъци и провали на конкретни хора, а се подценява вредата от некачественото общуване като цяло. Решенията се търсят чрез обвинения и наказания, а това задълбочава дефицита на искреност и великодушие.   

 

Военни конфликти заприличват на екзекуции. Стрелящите следят мишените на екрани и сякаш играят с компютър, но страданията на поразените са реални. Шок и ужас се създава от хора за хора. Дистанцията между тях се увеличава.

 

Липсата на език се изражда в терор. Извършват се атентати, за да се отправят послания. Жертват се личности, за да възникнат символи.

 

На фона на тези тежки проблеми можем да открием впечатляващи постижения, подсказващи възможности за подобрения.

 

Пряко излъчваните в края на Студената война телевизионни дебати напомнят, че и най-непримирими лидери-опоненти са се дуелирали с аргументи, а не с ракети и самолети. Горчивият опит в Ирак призовава към възобновяване на тази цивилизована практика.

 

Историята вече се документира в момента на случването. Всяка добре изучена трагедия може да допринесе за по-добро бъдеще. Убедителен пример ни дава гражданската авиация. Интернет по естествен начин акумулира все по-богати на съдържание „черни кутии” и за социалните катастрофи.

 

Khanacademy.org представя стил на преподаване, създаден от един млад човек и бързо завладяващ милиони умове по цял свят. Сложното лесно става достъпно, използваните ресурси са нищожни в сравнение с ефекта. Чрез justiceharvard.org един опитен преподавател в престижно учебно заведение предлага безплатен достъп до лекциите си на всеки желаещ. Все повече подобни постъпки пропагандират на дело предимствата на сътрудничеството, пренасочвайки естествения човешки стремеж към победи от полето на войните към това на игрите.

 

Енергията и страстта, с която все повече хора играят за удоволствие, без да мислят за изгода, навежда на идеята, че това е добър начин за тестване на нови модели за обществено самоуправление. Успешните модели могат да бъдат легитимирани и използвани в гражданските отношения.

 

Wikipedia.org е пример как непознати хора от различни континенти могат заедно да изграждат уникална енциклопедия на много езици, в удобна за ползване форма, без излишества и бюрокрация.  Може би по подобен начин ще се появи и един по-близък до мисленето и нуждите ни обществен договор.

 

Развитието на техниката и софтуера предлага на личността все по-удобна комуникация в общността. Създават се предпоставки за пряка демокрация, използваща електронни платформи за дебат и формиране на широко съгласие.

 

Общото във всички тези идеи е впрягането на електрони и освобождаването на бюрократи. Ако искаме бързина, предсказуемост и неподкупност, трябва да предпочетем електроните. Бюрократите са жертви, които се нуждаят от съчувствие и помощ, но е голяма грешка да им се дава това, което най-много искат: власт. 

 

Не знаем кой и кога ще създаде електронното правителство, от което имаме нужда. Опитите на неелектронното засега не обнадеждават. То говори и харчи, но резултатът има потенциал да компрометира идеята. Опашките за скъпи паспорти напомнят, че модерните технологии сами по себе си не премахват бюрократизма.

 

Може би най-добрият модел на електронна държавност ще се роди извън кабинетите на действащите институции, като една от следващите безкръвни революции, заченати от нетрадиционно мислещи и действащи личности.

 

Бих се радвал, ако хора с идеи и предложения по темата ми пишат на statestart@yahoo.com.

 

Георги Саракостов е съдружник в Делойт България. Изразените от него в този текст позиции са лични и в качеството му на гражданин, а не като представител на организацията.

 

Снимка: Антимос Георгиадис