Свободният предприемачески дух

Редакционен коментар, брой 2, май 2011 г.

Свободният предприемачески дух

От Йордан Матеев

Доскоро, както сигурно и някои от вас, свързвах Сашо Дончев с руски интереси, Газпром и противоречиви хора като Илия Павлов и Андрей Луканов. През последните 2-3 години започнах да чувам положителни неща за него – че е визионер с ценности, работи много, подпомага благородни непопулистки каузи.

Преди година прочетох в сайта на „Новинар” интервю с него, което ме разтърси. Тогава написах в моя блог, че това е най-доброто интервю на български предприемач, което някога съм чел. От него разбах, че Сашо Дончев е либертарианец - издига в култ свободата. Той подкрепя свободните пазари и намаляването на публичните разходи и е против популизма и държавната намеса в икономиката. Това напълно отговаря на моята философия, както и на философията на Forbes.

Въпреки че от 17 години работя в бизнес журналистиката, по стечение на обстоятелствата не бях се срещал със Сашо Дончев. Запознахме се едва сега, по повод историята, която реших да напишем за него като един от най-влиятелните български предприемачи. Мисля, че шокът от първата ни среща беше взаимен. Защото, както казва той - „по този начин не се говори в България”. Ние не просто разговаряхме на един език, ние разговаряхме с еднакви категории, разбирахме се с половин дума, сякаш се познаваме цял живот. Ние установихме, че мислим по един начин, при това в страна, в която силно доминира друго мислене.

Много се радвам, че Сашо Дончев е първият българин на корицата на Forbes България. Защото той е олицетворение на свободния предприемачески дух - онова нещо, което все още не е достатъчно в България и което Forbes насърчава, защото то води към по-добър живот на всички.

Но независимо дали харесвате Сашо Дончев или не, ви препоръчвам да прочетете историята за него (стр. 68). Най-малкото, защото вътре има интересни истории и факти, които Нери Терзиева ми каза, че не е чувала до сега (а тя е PR на Сашо Дончев от близо 10 години). Но също и заради гениалната му според мен идея за реинженеринг на „Овергаз”, която има потенциала не просто да промени компанията, а да усъвършенства капитализма.