Помолих го да проведем интервюто в домашна обстановка извън работно време, събота или неделя. Целта ми беше средата да го предразположи към спокоен, откровен и честен разговор, без напрежение и притиснатост от времето. За съжаление, малко преди интервюто съветникът на Борисов ми каза, че то ще се проведе в кабинета на премиера в Министерския съвет. Няма по-неблагоприятна среда за интервю от тази сграда - мрачна, неуютна и потискаща, особено за външни хора, които не са свикнали.
Първото си интервю с Бойко Борисов взех за в. "Капитал" през 2006 г. когато беше кмет на София. След това съм се срещал и говорил с него още няколко пъти. Той бързо скъсява дистанцията, включително с вицове, и неусетно разговорът минава от "вие" на "ти". Този път обаче дори и извън интервюто запазихме официално говорене. Нямаше и вицове.
Още в началото усетих напрежение. Предполагам заради силно критичните постинги в личния ми блог към него и правителството и очакването на Борисов да подходя агресивно. Моята цел обаче беше не да правя шоу, а да извадя полезна и интересна информация за читателите - какъв човек е Бойко Борисов, как и защо е взимал своите решения за промяна на кариерата, как взима политическите решения, какво мисли за най-важните и актуални въпроси, какви са плановете му за бъдещето - дипломатично и без агресия, която би сложила стена помежду ни.
Мисля, че постигнах целта си. Поне според мен отговорите му са доста интересни и в тях се съдържа много полезна информация. Не знам дали си личи от интервюто, но Бойко Борисов постепенно се отпусна. Разбира се, не напълно. Например, въпреки че зададох въпроса за неговата непоследователност по много деликатен начин, спонтанната му реакция беше "Кой го казва?".
Нито за момент не съм се колебал за заглавието. Първо, защото твърдението, че правителството е прогнозируемо, най-малкото, изглежда доста спорно. И второ, защото в някакъв смисъл премиерът наистина е напълно прогнозируем и последователен - в интервюто той казва, че взима решенията, които се подкрепят от поне 60-70% от българите. Тоест ако не ни харесва политиката на правителството прагматичният и продуктивен подход е не толкова да критикуваме правителството, колкото да търсим начин да убедим мнозинството българи кои са правилните политики. И ако успеем, правителството ще ги следва.
Интервюто беше планирано да продължи 30 мин., но съветникът на премиера ме увери, че извън тях ще имам достатъчно време и аз го планирах като за един час. В един момен обаче Борисов ми каза, че трябва спешно да тръгва за парламентарен контрол. Бързо трябваше да завършим интервюто и не ми остана врема да поговорим за големите енергийни проекти. По-късно видях, че разговорът ни е продължил 45 мин.
Обратната връзка, която получих от читатели за интервюто беше като цяло доста положителна. Имаше и няколко критични коментара в посока, че съм бил твърде мек. Вероятно част от читателите са очаквали журналистът написал този постинг за Борисов в блога си да бъде силно агресивен и да постави премиера в ъгъла. Според мен обаче това е контрапродуктивен подход, защото отговорът на агресията е агресия.
Ето го и самото интервю:
По-прогнозируемо правителство от нас няма
Бойко Борисов, министър-председател на Република България
Интервюто взе Йордан Матеев
22 окт. 2010 г.
Как решихте да започнете бизнес навремето?
Ох, беше толкова отдавна, че... Но тогава бях треньор, състезател, имах свой отбор по карате, станахме фирмен отбор тогава на частно компания. В последствие си направихме наш клуб. И така.
А откъде дойде предприемаческия дух? Социализмът уби до голяма степен предприемачеството в БГ и това е малко трудно в началото на прехода...
Все пак не забравяйте, че комунистите са убили дядо ми 1944 г. и на мен ми беше дадена възможност да работя само в пожарната. Това крайно не ме задоволяваше. И затова вече когато дойде демокрацията и можеше да има и частна инициатива въобще не съм се колебах. И знаех, че ще успея.
Защо се отказахте от бизнеса и се захванахте с политика?
Той бизнесът ми беше и в сферата на охранителната дейност и знаете, че по това време компанията, която ръководех се грижеше за сигурността на много чуждестранни банки, компании, физически лица включително и бившият премиер цар Симеон. И тия 4-5 години които той работи с мене просто ме оцени като качества и той не веднъж е казвал, че не като бодигард ми е предложил да стана главен секретар, а хиляди работни места имах, хиляди работници в компанията, и той ме наблюдаваше как работя, как организирам, как действам, как се грижа за тях и вие помните че юни той спечели изборите, аз станах главен секретар септември. Дълго отказвах и накрая той просто ми го постави много лично въпроса, че без мене трудно ще се справи в сферата на сигурността. И аз мисля, че в пълен обем и тогава, и до ден днешен в тази сфера съм оправдал очакванията, за да се стигне дотук тази година за първи път в мониторинговия доклад на ЕС да има изреченията, които толкова много очаквахме всички българи, че има силна политическа воля за борба с корупцията и организираната престъпност. Същото изречение го има и в доклада на Департамента на Съединените щати. Мисля, че е достатъчно ясно.
Смятате ли някой ден да се върнете в бизнеса?
Няма да се върна никога в бизнеса.
След политиката какво следва?
Ами след политиката ще си умра. То не остават много години живот така че човек да прави такива планове. Вижте, особено в последната година и половина, преди това и пет години кмет на София, докато тръгнат южната дъга, метрото, заводите, инфраструктурата, това ми струва огромно усилие. Сега година и половина пак. За радост отпреди си имам къща където да си се върна да си живея и нищо повече не ми трябва.
По-лесно ли е човек в България да се занимава с политика отколко с бизнес?
Не. Политиката е все още доста неорганизирана. Всеки може и се опитва и прави политика, много пари като ресурс се разпределят срещу политическите опоненти, много тежка компроматна война години наред, 20 години се води в България, всеки срещу всеки. Но ние сме поели ангажимент и мисля, че си го изпълняваме към момента.
Вие познавате бизнес средата и от двете страни – и като предприемач и от страната на държавата. Според вас лесно ли се прави бизнес в България?
Години наред много лесно е правен бизнес. Разбира се, никога не трябва бизнеса да се слага под една шапка. Има много бизнесмени, много компании, които честно и почтено си плащат данъците, конкурират се, работят, доказват се и има такива, които, обикновено те са най-вресливите, те най-много врякат, които са свикнали на държавни обществени поръчки, или общински, със завишени цени, ниско качество, акумулират огромни печалби. Те също се имат за бизнесмени. За мене те са всъщност крадци с бели якички.
Какво правите вие за да подобрите условията за бизнес и да дадете възможност на тези, които искат да правят бизнес без подкрепата на държавата, да го правят без особени проблеми от страна на държавата?
Ами като се зачне от електронно правителство до, най-емблематичен е, конкурсът за магистрала „Тракия”. Ние със 100 млн. евро по-ниска цена постигнахме, отколкото беще обявен търга. Като кмет на София с 50 млн. евро, знаете за метрото анулирах конкурс и на новия с 50 млн. евро получих по-ниска цена за една и съща работа. Спортната зала със идването си а предоговорих с 19 млн. по евтина. Днес пускав ВЕЦ „Цанков камък” с 26 млн. по-евтин се съгласи фирмата да направи отстъпка и днеска това го обявяваме. Ами там са били в подобни разлики са комисионите. И аз дадох вижте колко много примери. Това е разликата между нас и другите. И не случайно днес най-голямата IT компания в света Хюлет Пакърд прави своя логистичин център за цял свят иизбра България от над 30 и подписахме меморандума преди половин час.
Вие като предприемач с какви проблеми се сблъсквахте когато се занимавахте с бизнес?
Е, има голяма разлика между 12-13 години назад и сега. Все пак България е в ЕС, в НАТО, много европейски правила вече се спазват стриктно. Така че разликата е огромна, не можеме дори да го сравниме.
Помага ли ви това което научихте като предприемач в политиката?
Разбира се. Ако вие вземете стенограмите на Министерския съвет аз всеки път им казвам на министрите, че трябва да ръководят така държавните фирми както се ръководят частните компании. С минимум работници максимум печалба да изкарат. Минимум разходи, съкращаване на всеки персонал, който е повече или не носи продукт. Аз не случайно казах. Като частник на края на месеца месеца на 31-во число като сложиш чертата трябва да имаш поне 1 лв. печалба. Като платиш заплатите, амортизационните отчисления, разходите, инвестиците в техника. Когато знаеш, че ако това не е така, не успееш някой ще те дотира, както са свикнали държавните чиновници, или цели министрерства живеят така години наред, никой не се напъва да работи.
Вие имате ли усещането, че в България има достатъчно предприемачески дух и може ли по някакъв начин да се стимулира той и вие какво бихте направили за това?
В последната година съм разколебан в българския предприемачески дух и много ми се иска това да е в следствие на финансовата криза и да се е задействал пък другия инстинкт на българина , който векове наред е успявал да съхрени българите – инстинкта за самосъхранение. Защото именно последната година ние с близо 1 млрд. сме увеличили парите си в банките, които са на лихва. Сиреч през този период българинът е станал, най-общо, лихвар. Вместо да предприема с тези пари, да ги вкара в потреблението, в оборот и да търси печалба, той е избрал най-сигурния и лесен начин. Слагаш парите в банката и чакаш на лихва. Но си го обяснявам с кризата. И затова сега с идването на Хюлет Пакард, на такива големи компании в България се надявам този страх от кризата да премине, за да могат отново да проявят предприемаческия си дух.
Какво ще направите за да привлечете повече чуждестранни инвестиции?
Ние сме го направили вече. Факт е, че те вече са тука, най-големите в света. И то е вследсвие на изключителните данъчни закони, България в момента е един данъчен рай с 10% плосък данък, 20% ДДС, най-ниския в Европа като пакет. Много силна фискална дисциплина, сериозни постижения в сферата на сигурността и вътрешния ред. Това като пакет го няма никъде и сред съседите ни, а и в Европа. Нисък външен дълг. Включително и днеска Японската кредитна агенция последна от големите повиши кредитния ни рейтинг от незадоволителен в стабилен, само преди един час. Така че всичко това се оценява от пазарите. Това че възстановихме фискалния резерв, 6.7 млрд. е днеска при необходимост 4.5 млрд. долна граница. Държиме с 2 млрд. и нещо отгоре пари само и само международните инвеститори и пазари да са спокойни и да виждат, че ние имаме всички възможности да отреагираме когато и както трябва. И като се добави в пъти увеличеното усвояване на еврофондове и възможността с десетки пъти да ги увеличиме. И сутринта първата ми среща беше с Европейската банка а възстановяване и развитие, десет директори бяха в София, отново говорихме как да се ползва не само Световната банка, Европейската инвестиционна банка, но и ЕБВР, за подобряване усвояването на парите по еврофондовете и то особено по т.нар. програма ФЛАГ с общините за усвояването на парите от кофезионните фондове. Там ЕБВР има огромен потенциал да действа.
Какви са уроците от управлението ви до момента, от проблемите и решенията?
Не случайно ние водим ежедневен социален диалог. Ежедневен. С профсъюзите, с работодателите, с браншовите организации. Вярно, много пъти се прекратяват срещите, скандали, но след това отново се връщаме на преговори. И едно по едно, вече отрегулирахме доста от проблемите, които имаше държавата. Всички сме се обединили върху това, което прави правителството и в пенсионната и в здравната реформа. Така че бавно но много праволинейно и неотклонно си вървиме по своя път, предначертан от нашата програма. Вярно е, че много пъти излиза информация от тези преговори. Медиите излизат със заглавия „Вдигаме ДДС на 22, на 23, на 25%”. Просто някой предлага нещо, което се обсъжда там. На другия ден четеме, че ще бъде вдигнато с толкова процента. Затова именно сега решихме. Докато няма решение на Министерския съвет по тези теми не се говори. А за да успокоиме всички внесохме предварително, месец по-рано, бюджета в Народното събрание, където данъците за догодина ясно са фиксирани – 10% плосък данък и 20% ДДС.
Не ви ли се струва, че в разговорите със синдикатите сякаш надценявате тяхното влияние и аналитичния им капацитет?
Не. Това са синдикатите, това са работодателите. Може да имаме различно мнение за всеки идин човек, който ги представлява, но като цяло това е институционалното съдържание на т.нар. тристранка.
А имате ли усещането, че това са хората и организациите, които представляват обществото?
Това са легитимните организации. Ние работим с легитимните организации.
Има НПО с висок аналитичен капацитет.
Да, разбира се. Ние сме провели десетки кръгли маси, финансирани и от Фондация Ханзайдел, и от Конрад Аденауер, на които сме чули много предложения. Но едно е да предложиш нещо, друго е да понесеш политическите последствия от него. Когато казваш режи, всеки може да го каже, но когато го направиме, това са човешки съдби. Те остават без работа, остават на улицата, това е огромно сътресение за обществото. Затова трябва няколко пъти да измериш преди да отрежеш. Иначе, особено десни експерти от НПО такива смели предложения казват, че ако човек ги послуша, просто трябва да обезглави половината нация.
Проф. Алези доказва, че реформите водят в крайна сметка до по-висок рейтинг и подкрепа в условията на демокрация. Или вие нямате усещането, че това се отнася за България все още?
Напротив, именно с реформите и с това, което правим имаме и тази подкрепа и куража и самочувствието да управляваме сами, без коалиция. Но тука трябва до произнесеме няколко изречения на ясен език без да се увърта. В здравеопазването под реформа се разбира да се закрият болници. Това се разбира в здравеопазването под реформа. В България има над 400 болници, а предостътъчни са и 120. С това се изчерпва изречението реформа. Само че като ги закриеш тези болници първо, лекари и медицински сестри отиват на улицата. Второ, местното население, което е най-бедното в Европа и за него петте лева за рейс или за влак да отиде до големия център са като 500 евро за европееца. И аз искам да преструктурираме болниците така... Освен това хората там години наред са свикнали че децата се раждат в местната болница. Те може да са 20-30 деца на година. По нашите стандарти за да съществува едно, което е и правилно разбира се, геникологично отделение трябва да има поне 150-200 раждания. Само че хората трудно го приемат това. И ние трябва да им създадеме усещането и сигурността и че е за тяхно добро и там, където е необходимо да се осигури линейка, спешна помощ, за да може този човек, или тази родилка, или този болен да бъде взет и навреме изпратен до многофункционалната добра болница, която например ще е в областния център. Това не се прави с един замах. Защото е огромен стрес, може да умрат хора. Второ, това се прави с пари, а нас ни затисна финансовата криза с половин милиард и повеце дефицит от предишното правителство още с влизането. Сиреч, за да дадаш линейка и спешен екип това са пари, които трябва да се извадят и да се дадат. И зато става бавно. Сега тече конкурса за електронна здравна карта, за да може да се дисциплинират болниците, да се знае всеки един болен къде е влязъл, как е влязъл. В следващите месеци това ще се случи. Бавно и полека. Та като някой каже реформа те го разбират утре излизам и казвам „съкращавам тези 300 болници, слагаме катинарите и ги махаме”. Тогава те ще кажат „това е смела реформа”, или „радикална реформа”. Но какво ще кажат хората? Какво ще кажат потърпевшите? Когато нямаме още готовност това да се прави. Ми в Германия още върви здравна реформа, където всички я даваме за пример. И това бяха думите и на канцлера Меркел: „Ние още работим по здравната реформа”.
Ми президента Обама две години от своя мандат прави здравна реформа, която в общи линиии се доближи до нашата в Европа. Сиреч ако паднеш на улицата трябва задължително да те закарат да те излекуват. Но там това се счита за радикална успешна реформа. Че падне ли на улицата трябва да му се даде медицинска помощ дори да не е здравно осигурен.
Но в България сложните операции се прехвърлят в чужбина.
Няма такова нещо. Напротив, имаме прекрасни хирурзи, които правят и транстрантации вече и на черен дроб, и на бъбреци, и то успешно. Само в София има в шест болници апаратури за безкръвни операции, които вървят по ортериите. В 6 само в София. Най-високотехнологични, от най-високо поколение. А във Военно-медицинският институт когато открихме последните две клиники, имаше и испански специалисти, и гости бяха поканени. Няма такива клиники в Европа, с толкова модерна и скъпа техника. Така че в здравната реформа пипаме, но пипаме с бели гумени стерилни ръкавици, за да може тя да се случи така както трябва и да не пострадат хората.
Пенсионната рформа също с едно изречение може да завърши. И Франция е факт. Трябва да се вдига, защото демографски Европа е застаряла и тези които умират са с 40 млн. повече, в цяла Европа имам предвид, и тези които работят от тях трябва да се вземат парите. За да се вземат и да не се съсипят пенсионните системи, трябва да се вдига пенсионната възраст. Под пенсионна реформа се разбира само това. Няма друго. Всичко друго са детайлчета в системата. От 60 на 62 или от 62 на 65. Това е всъщност пенсионна реформа. Само че когато на хората им кажеш, че вече няма да работят до 62, а ще работят до 65 на кой му харесва? На никой. И тогава правителствата го правят. И тъй като в България пенсионната възраст е висока в сравнение с Франция, Франция сега идва на нашето, те скачкуват защото идват на нашата възраст. Сиреч аз мога спокойно да кажа на президента Саркози, че ние нашата пенсионна реформа съгласно неговото разбиране сме я завършили. Имаме такава пенсионна възраст, към която Франция се стреми. Сиреч ние тези радикални смели реформи, за които господин Алезина е казал сме ги завършили
Десните икономисти искат нещо различно – чилийския модел за пенсионна реформа и хорандския модел за здравна реформа, - което означава всичко в тези системи да отиде частния сектор, с конкуренция, без монополи и без държавна намеса.
В различните краища на света има различен мантаритет на хората. Има много силно дисциплинирани по вътрешно убеждение държави, има и други които просто от векове наред са свикнали да има някакъв регламент и държавата да е тази, която гарантира всичко. България е една от тях. Вижте, всеки който излиза да протестира в момента в България какво казва? Държавата да даде пари. Никой не се замисля, че за да дойдат пари в държавата трялва да работи икономиката, трябва мсички ние да дадем по-качествен продукт и тогава държавата да има каво да преразпредели. Всеки идва и казва държавата в лицето на правителството да даде пари. За образование повече, за здравеопазване повече, за сигурност повече, за отбрана повече. Никой не излиза и не казва „да, ние разбираме че няма пари, трябват ни но няма пари и затова предлагаме еди-какво-си да се направи”. Така че, десните икономисти, аз всичките ги познавам, няколко правителства десни минаха преди нас. Нито едно нещо не се случи от това, което ни карат нас да направим. И аз не съм убеден че е правилно.
Ако ги питате тях ще ви кажат че предишните правителства не са били десни?
Знаете, че българинът винаги казва за началника си че е прост човек, че той е по-умен, началника му е по-глупав.
Преди време тези икономисти смятаха, че ако някой в България може да убеди хората и да прокара такива реформи като чилийската и холондската съответно в пенсионната система и здравеопазването, това сте вие.
Да, и ние го правим. Но то не стамва със замах. Защото това е огромен стрес за системата. Прави се бавно и плавно. Така както го правят, на мен най-много ми харесва пък начина по който в Германия се работи. Ние сме по-близки като манталитет към тях, не към холандците. В Холандия е проработила тази система, но само в Холандия. В другите държави е различно. И ние не можем да вземем в здравето холандския, в примерно сигурността френския, в еди-кое-си испанския модел и да правиме нещо смесено.
Естония прави това доста успешно.
Все пак нека да имаме предвид, че ние сме народ от различни... съсловия, търся най-подходящата дума, за да не влезем в някакъв коментар. Има доста съсловия, които не желаят нито да се интегрират, нито да работят, свикнали са само да получават, а са доста голям дял вече от населението. Има друга част, особено в смесените райони, които освен с тютюн, не искат с друго да се занимават. От векове наред с това са се занимавали и не искат с друго да се занимават. И те също са един много голям процент. И докато в холандския модел за здравеопазване, частен, ако не си платиш осигуровката, имаш огромни проблеми, как от 1.5 млн. неплатили осигуровка като приложим холандския модел как ще се справим. Хайде да отговорят десните политици, тези които дават акъл. Те не са десни, те са книжни политици. Нека да ми отговорят първо на този въпрос. Как ще съберат насила от 1.5 млн. от това точно население тези осигуровки? Защото ние мислиме да ги криминизираме, но може всъщност да криминализираш само процеса на укриване на данъци и осигуровки. И тогава целият им модел ще се срине за секунди. Холандският модел няма да проработи и една минута в България в тези условия. Сиреч това са детайли, които се правят години наред наред наред и тогава може да кажеш „сега частникът може да се занимава вече 100% със здравеопазването”. Тогава. България не може. Ами има държави в които частни охранителни фирми пазят затворите. Може ли да го пренесеш този модел в България? Разбирате ли? Разликата между реално носещите отговорност за властта и политиката си не могат да правят подобни експерименти, защото ще се срине за часове всичко.
Кои определяте за най-големите си успехи в управлението на държавата?
В сферата на сигурността. Разбихме бандите за отвличавия, бандите за магистрални грабежи, поръчковите убийства. Виждате, вече ги арестуваме в пакет – поръчител, извършител, посредник, финансист. И излизат убийства вече от годините назад. Така че в сферата на сигурността, в сериозната фискална дисциплина и всичко това което се прави, в това че удържахме, ето тука примерно мога да кажа като крайно дясна мярка, да не вдигнем плоския данък, да не увеличиме ДДС, това което всички се изкушиха в Европа и го направиха, нашите съседи пък на не говорим. Това са изключителни успехи. Заварихме абсолютно блокирани еврофондове. Сега всички еврофондове са ни пуснати и в пъти повече ги усвояваме. Това че вече идват най-големите компании в света да инвестират в България. Във външната ни политика безспорно.
Кога очаквате да се усети масово ефекта от тези успехи?
Аз мисля, че в средата на 2012 когато пуснем магистралите, една по една. И особено Тракия когато хората тръгнат на море по магистрала, най ще усетят разликата.
Кои са неуспехите ви в управлението?
Неуспехите са, че двама здравни министри забавиха с по няколко месеца реформата в здравеопазването. Сега вече тя можеше да е финализирана, а всъщност се забави с 4-5 месеца.
Вярвате ли, че настоящия здравен министър ще се справи със ситуацията?
Да, аз и преди съм го канил за министър. Тогава ми отказа. Сега да се надяваме, че това което в практиката знае, защото той е бил и от другата страна дълги години, а освен това е бил и в чужбина, работил е в чужбина, така че няма нещо да не му е ясно в системата. И се надявам да успее. Има пълна политическа воля от наша страна да го подкрепяме. Просто той трябва да върви по правилния път, който той си чертае.
Една от основните критики, която може да се види за вас е непоследователност и непредсказуемост.
Кой го казва това? Излиза затова че аз мога да водя диалог с обществото и търсиме най-добрия вариант и от това, че откогато водим дни наред този диалог, ето аз ви дадох пример. ДДС скача с 22%, 23%. Седмица това го пишеха вестниците и се говореше по телевизията. Как да ги спра? Той си е бил и си е 20%. Просто когато нещо се обсъжда в обществото те го казват все едно че вече е станало. И когато вече примерно чуеме вече различните мнения и кажеме, да, това ще си остане така, защото така е правилно, те казват „ама има непоследователност”. Напротив ,аз искам да водя диалог, защото само единственият който ме контролира в случая е народа и аз затова водя диалога с него – неговите представители, неправителствени организации, синдикати, работодатели. Чрез медиите общувам и чувам и виждам това, което хората мислят. И взимам решенията си на базата на това какъв е техния интерес. А тези на които им е изгодно да го кажат пък няма какво да кажат. Защото няма нищо което да кажат, нито срещу доклада на ЕК, който за първи път е добър за България, нито след безпрецедентната подкрепа на лидерите от Европа, които идват тука, завчера особено, и за Шенген за приемането. Те няма какво да кажат. Световните кредитни агенции всичките ни вдигнаха кредитния рейтинг. Ми те на непоследователни и непредсказуеми не вдигат кредитния рейтинг. Дай да не коментираме тези, на които просто им се плаща и не им е интерес, ми теса опозиция, те трябва нещо да кажат. Не могат да ни хвалят. Те ако ни хвалят няма да са опозиция.
Не смятате ли че понякога тези, които викат не са представителна част от обществото?
Да, и затова много внимателно следим и социологическите проучвания, и НПО-ии, кръглите маси това което се говори. Напротив, по-прогнозируемо правителство от нас няма. Това е безспорно и ясно.
В смисъл, че се опитвате да правите това, което обществото иска?
Правя диалог с обществото. Чуваме мнения и взимаме решения, защото тези решения касаят 8 млн. българи. Те не касаят мен. И когато казваме „така ще бъде” трябва на поне на 60-70% от българите това да им харесва, да е в техен интерес. Никога не може всички да са доволни.
Как си представяте България след 20 години?
Средна европейска държава. Към това се стремим. С инфраструктура, с развита демокрация, с добра съдебна система, с по-високо платени българи.
Как това ще стане и какво ще направите вие за да го реализирате?
Ние в момента го правим. Фискална стабилност, сигурност, инфраструктурни проекти, магистрали, естакади, заводи, спортни зали. Това правим.
Какво бихте казали на българските предприемачи, които не искат да взимат от бюджета, а искат да правят честен конкурентен бизнес?
10% плосък данък практически означава след признаване на разходите 7%. По-добри данъци в света няма. Сиреч по-добър стимул да правиш бизнес от това държавата не може да направи. Да работят спокойно.
А осигуровките ще промените ли в някаква посока?
Ние сме ги свалили пенсионните осигуровки с 0.2% от тези, които сме заварили. Свалихме ги с 2%, качихме ги с 1.8%. Разликата от това което заварихме като дойдохме на власт е с 0.2% по-ниски осигуровки.
Кога ще заменим лева с евро?
Надявам се догодина като влезем в Шенген, това да ни е също един плюс за кандидатстването за еврозоната. Запазим ли до 3% бюджетен дефицит така, както е заложено за следващата година, с ниския си външен дълг, аз мисля, че ще кандидатстваме и няма да имаме проблеми.
Рейтингите на министрите ли ще бъдат основен ориентир по отношение на кадровата ви политика?
Аз много добре знам кой каво върши в момента и мисля, че се справят добре. Тези, които не се справят, те просто си отиват. Не чакам никой да ми ги покаже. Всеки един от министрите знае - умори ли се, изпадне ли от ритъма, го сменям.
Президент ли е по-подходящ пост за вас или министър-председател?
Президент е по-лесно. Премиер е огромна отговорност и много труд. Много, много, много напрежение. Всичко минава през вас. Така че президент е престижно, приятно, удобно. Премиер е къртовски труд, както и кмет, особено на София или голям град. Това са трудни длъжности. Всичко, от модата и канала до енергията, всеки проблем минава през вас.
Ще удържите ли на напрежението?
Истински се надявам, но човек никога не може на здравето си да каже колко и как да удържи. Ако това е чисто като воля и психика съм категоричен, че ще удържим и затова дет се вика 99.99% считам, че друг ще бъде кандидатът за президент на България от ГЕРБ, а не аз. Нали оставям 0.01%, все пак не знаеме дотогава и партията и всичко, как ще се развива държавата, далече е още. Но знам че тука ще се боря докрай да продължат ласкавите оценки за България, които получаваме и отвън, и съм убеден, че следващата година, по-следващата, българите ще видят вече продукта на труда ни във вид на магистрали, естакади и всичко което се прави в инфраструктурата.
Имате ли време да се зареждате с енергия – спорт, хобита?
Имам час и половина на ден футбол. Час и половина отделям за спорт, може и в 10 вечерта да е, може и да е в 12, може в 8 сутринта, в зависимост от програмата. И това ми е спасението. Иначе друго – ресторанти, дискотеки, кафета, кино, - това вече доста отдавна съм го забравил.
Казват, че малко спите.
За съжаление 4 часа ми се събират. Ето снощи кацнахме от Бавария в 3 през нощта. В 8 дадох по Канал 1 интервю по телефона. Както и да ги сметнеш, човек докато се подготви за сън, докато легне, докато заспи...
Човек има чувството, че сте на няколко места едновременно.
Ами ето днес. Сутринта съм бил с ЕБВР, в 10 с Хюлет Пакард подписахме споразумението, в 11 Forbes, 12.15 в парламента, излизат към Цанков Камък, пускаме водната централа за 80 MW която ни излезе златна, но успях с 26 млн., излизат за да я пусна с 26 млн. по-евтина съм я докарал, благодарение на личните преговори и натиск който съм оказал на Алпина, австрийската компания, и съм спестил 26 млн. днеска на държавата. Само днеска, които са договорени, подписани, може да се съдиме за тях, намя да ни ги отстъпят. Но въпреки всичко с убеждения, с разговори – 26 млн. Прибирам се и в 20.40 ч съм в Панорама. Хората правят по едно на ден максимум от всичките тези неща. И това е всеки ден.
Снимка: Антимос Георгиадис
Няма коментари:
Публикуване на коментар