вторник, 18 януари 2011 г.

Рисковете от стереотипа „Бедна България“

Започваме публикуването на аналитични текстове от специалното годишно издание на Forbes България с текст на Георги Ганев, който е добре да се прочете от максимално много българи.


Рисковете от стереотипа „Бедна България“
България е сред по-богатите страни в света и непрекъснато подобрява относителната си позиция
Георги Ганев, програмен директор, Център за либерални стратегии

От няколко години България е член на Европейския съюз, който е по същество клуб на едни от най-богатите страни в света. През цялото това време една от постоянните тези в публичното пространство е, че това едва ли има голямо значение, след като страната е упорито най-бедната в този клуб. „Най-бедната страна в Европа“ е израз, който вече се е превърнал в щампа в мисленето и в публичния дискурс за България в самата България. По силата на някаква странна алегория тази щампа се пренася и върху мисленето за позицията на България в света като цяло и постоянно преражда стереотипа „бедна България“.
„Бедна България“, особено при съотнасянето на България към света като цяло, е едновременно неверен и много опасен стереотип. Нека първо се спрем на това, че е неверен. По отношение на фактическото състояние на нещата той внушава две различни неща. Първото е, че средното благосъстояние на повечето хора по света е значително по-високо от това на средния българин. Второто е, че с времето това не се променя и средният българин упорито си стои беден. И двете твърдения, на които се основава стереотипът, нямат нищо общо с фактите.
Първо, средният българин е един от доста богатите хора в света. Ако вземем претендиращата за най-обхватна мярка за благосъстояние на хората – индекса на ООН за човешкото развитие, ще видим, че България, със своя индекс от 0.840 попада убедително сред страните с високо ниво на човешко развитие (с индекс между 0.800 и 0.900). Около две трети от страните в света имат по-ниско ниво на човешко развитие.
Същото важи и ако се погледне по-тесният индикатор на материалното благосъстояние на хората, измерван чрез реалната покупателна способност на създавания в дадено стопанство доход на човек от населението (според базата данни на Световния икономически обзор на МВФ). По този показател сравнението с останалите близо 200 страни в света показва същото – около две трети от тях са по-бедни от България. Сравнението е още по-фрапантно, ако отчетем и населението, т.е. ако се запитаме какъв процент от населението на света живее в страни, в които средният доход на човек е по-нисък от средния доход на българина. Отговорът на този въпрос е повече от три четвърти. Трима от всеки четирима души на този свят в този момент живеят в страни, в които средният доход е по-нисък от българския.
Второ, след достигането на икономическото дъно на прехода преди дузина години средният българин непрекъснато се развива и забогатява спрямо останалия свят, включително спрямо така любимата за сравнения Европа. За периода 2000-2010 г. (с данни за годините 1998-2008 г.) индексът на човешко развитие на България се е повишил от 0.800 до 0.840. С подобни темпове само в рамките на половин поколение оттук насетне България може да влезе в категорията страни с много високо ниво на човешко развитие. За периода 1997-2008 г. в базата данни на системата за европейски сравнения става ясно, че покупателната способност на дохода на средния българин е нараснала от 27 на 43% от средната за Европейския съюз (ЕС-27). Наистина 43% не е много, средният българин остава най-бедният измежду европейците, но остава фактът, че за дузина години съотношението български/европейски доходи се е увеличило с 50%. За илюстрация, ако България запази тези темпове (огромно „ако“, което по никакъв начин не е гарантирано), през 2020 г. средният български доход ще е близо две трети от средния европейски, а още дузина години след това ще се изравни с него.

Може би най-ясната илюстрация за очевидното относително забогатяване на средния българин през последните дузина години е съотношението между покупателната способност на средния български доход със средния световен доход на човек от населението.


През 1997 г. средният българин е значително, близо 20%, по-беден от средния човек в света. През 2009 г. въпреки икономическата криза, която засегна България и Европа доста повече от света като цяло, средният българин е вече значително, 15%, по-богат от средния човек в света. При това относителният напредък на България по този показател се случи в един от най-успешните периоди на икономически растеж в света като цяло изобщо в историята.
И така, вече повече от десетилетие България е сред по-богатите страни в света, като непрекъснато подобрява относителната си позиция. Стереотипът „бедна България“ просто не е верен.
Но той може и да е опасен. Причината е проста: за да продължи да забогатява абсолютно и относително, България би трябвало да продължи да следва и дори да усилва политиките, които е следвала през този успешен период. Накратко, това бяха политики на реформи, здрави пари и разумни публични финанси. Това става политически трудно, ако вземащите решения по тези политики са жертва на стереотипа „бедна България“. Когато се чувстваш беден и обедняващ спрямо останалите, си склонен да преразглеждаш политики, постоянно да експериментираш, дори да пробваш радикални неща с вътрешното убеждение, че „по-лошо от това не може“. А данните ясно показват, че по-лошо може. Дори много по-лошо, ако не се внимава какви може да са отрицателните следствия от разни предложения и промени в посоките.
Точно в този смисъл в момента България е на кръстопът. Ако българите се поддадем на стереотипа „бедна България“, тогава най-вероятно ще се хвърлим в пореден експеримент с преместване на цялата държава и икономика в коловози, различни от сегашните – с всички рискове да загубим многото, което имаме да губим. Ако признаем факта, че откак започна поне донякъде сериозното си реформиране преди дузина години, България се е придвижила значително напред в желаната посока, тогава изборът е съвсем различен – да продължаваме по коловоза на реформите, като стартираме незапочналите и рестартираме зациклилите. Въпросът е дали българите като общност ще погледнем истината с нейните предизвикателства в очите, или за пореден път в своята история ще изберем уюта на стереотипа.

1 коментар:

  1. Много добра статия! Освен всичко казано, да не забравяме и че успешните стратегии, които помагат на една бедна държава да започне да расте са различни от успешните стратегии, които помагат една развита държава да е силно конкурентноспособна (Rodrik 2005). Време е да мислим за второто, не за първото.

    ОтговорИзтриване